Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква С
сгъстен - сгъстена, сгъстено, мн. сгъстени, прил. 1. Който е станал по-гъст. Сгъстеният сос се подправя на вкус. 2. Прен. Натоварен, прекале...
сгъстител - сгъстителят, сгъстителя, мн. сгъстители, (два) сгъстителя, м. Вещество, което помага на друго да стане по-гъсто.
сгъстя - сгъстиш, мин. св. сгъстих, мин. прич. сгъстил, св. — вж. сгъстявам.
сгъстявам - сгъстяваш, несв. и сгъстя, св. 1. Какво. Правя да стане по-гъст. Сгъстих соса с малко брашно. 2. Кого/какво. Поставям на по-малка ...
сдавам - сдаваш, несв. и сдам, св.; какво. 1. Връщам нещо, което съм взел за ползване по опис. Сдавам военното си облекло. 2. Предавам на д...
сдавя - сдавиш, мин. св. сдавих, мин. прич. сдавил, св. — вж. сдавям.
сдавям - сдавяш, несв. и сдавя, св.; какво. Боричкам се, като душа (за кучета, вълци и др.). Вълкът сдави овцата. — сдавям се/сдавя се. Оби...
сдам - сдадеш, мин. св. сдадох, мин. прич. сдал, св. — вж. сдавам.
сделка - мн. сделки, ж. Взаимен договор за изпълнение на нещо (напр. покупко-продажба и др.). Търговска сделка. Изгодна сделка. Сключвам сд...
сдипля - сдиплиш, мин. св. сдиплих, мин. прич. сдиплил, св. — вж. сдиплям.
сдиплям - сдипляш, несв. и сдипля, св.; какво. Правя на дипли; сгъвам.
сдобивам се - сдобиваш се, несв. и сдобия се, св.; с какво. 1. С трудности намирам или получавам; придобивам. Сдобих се с чудесни ботуши. 2. Раз...
сдобия се - сдобиеш се, мин. св. сдобих се, мин. прич. сдобил се, св. — вж. сдобивам се.
сдобря - сдобриш, мин. св. сдобрих, мин. прич. сдобрил, св. — вж. сдобрявам.
сдобрявам - сдобряваш, несв. и сдобря, св.; кого. Възстановявам добрите отношения между скарани. Не бяха нужни много усилия, за да ги сдобря. ...
сдружа - сдружиш, мин. св. сдружих, мин. прич. сдружил, св. — вж. сдружавам.
сдружавам - сдружаваш, несв. и сдружа, св.; кого. 1. Установявам дружески отношения; сприятелявам. Трудностите сдружават хората. 2. Установява...
сдружение - мн. сдружения, ср. Група от хора, организирани с определена цел; дружество. Търговско сдружение.
сдуша се - сдушиш се, мин. св. сдуших се, мин. прич. сдушил се, св. — вж. сдушвам се и сдушавам се.
сдушавам се - сдушаваш се, несв. и сдуша се, св. 1. Сприятелявам се, сближавам се, обикновено с противообществена цел. Сдушиха се да оберат къща...
сдушвам се - сдушваш се, несв. и сдуша се, св. 1. Надушвам се, подушвам се с някого. 2. Сбивам се, нападам, като се опитвам да душа. Кучетата с...
сдъвкам - сдъвкаш, св. Сдъвча.
сдъвквам - сдъвкваш, несв. и сдъвча, св. 1. Какво. Дъвча, докато смачкам/стрия напълно. Сдъвквай хубаво храната! 2. Прен. Разг. Кого. Карам с...
сдъвча - сдъвчеш, мин. св. сдъвках, мин. прич. сдъвкал, св. - вж. сдъвквам.
сдървя се - сдървиш се, мин. св. сдървих се, мин. прич. сдървил се, св. — вж. сдървявам се.
сдървявам се - сдървяваш се, несв. и сдървя се, св. Ставам като дърво; вдървявам се. Кракът ми се сдърви.
сдържа - сдържиш, мин. св. сдържах, мин. прич. сдържал, св. — вж. сдържам.
сдържам - сдържаш, несв. и сдържа, св.; какво. Не позволявам да се прояви напълно; задържам. Едва сдържах усмивката си. — сдържам се/ сдържа...
сдържан - сдържана, сдържано, мн. сдържани, прил. 1. Който се владее и не проявява напълно чувствата си. 2. Резервиран, предпазлив, хладен. ...
сдърпам се - сдърпаш се, св. — вж. сдърпвам се.
сдърпвам се - сдърпваш се, несв. и сдърпам се, св. Сбивам се, скарвам се. Децата се сдърпаха за топката.
се - — вж. себе си.
сеанс - мн. сеанси, (два) сеанса, м. 1. Представление на цирков артист, фокусник и др. След сеанса ще ни разкриете ли тайната си? 2. Опред...
себап - само ед. Остар. Добро дело, благодеяние. Всеки човек трябва да стори някакъв себап.
себе си - крат. се, дат. на себе си, крат. си,, възвр. л. мест. 1. Само себе си или на себе си. За обект, който съвпада с вършителя на дейст...
себелюбец - мн. себелюбци, м. Човек, който обича само себе си; егоист.
себелюбие - само ед. Качество на себелюбец; егоизъм.
себеотрицание - мн. себеотрицания, ср. 1. Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други. 2. Смелост, храброст. Той прояви се...
себеподобен - себеподобна, себеподобно, мн. себеподобни, прил. Който се отнася към същия животински вид. Пингвинът се чувства най-добре сред себ...
себестойност - себестойността, мн. себестойности, ж. Разход на предприятие при производство на стока и за даване на заплата. Ниска себестойност.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: