Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква С
сипкав - сипкава, сипкаво, мн. сипкави, прил. 1. Който се сипе, рони; рохкав. Сипкаво тесто. 2. За глас — пресипнал.
сипна се - сипнеш се, мин. св. сипнах се, мин. прич. сипнал се, св. — вж. сипвам се.
сипя - сипеш, мин. св. сипах, мин. прич. сипал, несв.; какво. 1. Правя да пада, да покрива в голямо количество или във висока степен. Зав...
сипя се - сипеш се, мин. св. сипах се, мин. прич. сипал се, несв. Роня се, падам, разпадам се. Тихо се сипе първият сняг.
сирак - мн. сираци, м. Дете, чиито родители (или един от тях) са умрели. // същ. умал. сираче, мн. сирачета, ср. // прил. сирашки, сирашка...
сирена - мн. сирени, ж. В митологията — същество с тяло на жена и с опашка на риба, което омайва моряците с песните си.
сиренар - сиренарят, сиренаря, мн. сиренари, м. 1. Човек, който произвежда сирене. 2. Разг. Човек, който много обича да яде сирене. // прил....
сиренарка - мн. сиренарки, ж. Жена сиренар.
сирене - мн. сиренета, ср. 1. Само ед. Млечен продукт, който се получава при втвърдяване на млякото по специална технология. Овче сирене. 2...
сиреняв - сиренява, сиреняво, мн. сиреняви, прил. Разг. Който е направен със сирене. Сиренява чорба.
сиреч - нареч. Казано по друг начин, с други думи; тоест. Той, сиреч директорът, беше длъжен да се яви.
сиромах - мн. сиромаси, м. Разг. 1. Беден човек. 2. Прен. Човек, който предизвиква съчувствие, състрадание, съжаление; клетник. Сиромах Иван...
сиромахкиня - мн. сиромахкини, ж. Разг. Жена сиромах.
сиромашия - само ед. 1. Състояние на сиромах; бедност, оскъдица, немотия. Живея в сиромашия. 2. Разг. Съвкупност от всички сиромаси, бедняци в...
сироп - мн. сиропи, (два) сиропа, м. 1. Само ед. Наситен разтвор на захар в плодов сок или във вода. Сироп от боровинки. 2. Спец. Само ед:...
сиропиталище - мн. сиропиталища, ср. Обществено заведение, в което се отглеждат сираци, изоставени или бедни деца; майчин дом. // прил. сиропитал...
сирота - мн. сироти, ж. и м. Остар. Разг. 1. Сирак. 2. Нещастник, клетник, сиромах (във 2 знач.). // прил. сиротен, сиротна, сиротно, мн. с...
сиря - сириш, мин. св. сирих, мин. прич. сирил , несв.; какво. Приготвям сирене от мляко; подсирвам.
система - мн. системи, ж. 1. Определен ред, по който са организирани частите на цялото, съобразен с връзките между тях. Трябва да приведа зн...
систематизирам - систематизираш, несв. и св.; какво. Подреждам в система (в 1 знач.). Систематизирам знания. // същ. систематизиране, ср.
систематичен - систематична, систематично, мн. систематични, прил. 1. Който се извършва по определен ред, който следва определена система (в 1 зн...
систематически - систематическа, систематическо, мн. систематически, прил. Систематичен.
системен - системна, системно, мн. системни, прил. 1. Който следва определена система (в 1 знач.); систематичен, систематически. Системни наб...
сит - сита, сито, мн. сити, прил. 1. Който не чувства глад, който се е нахранил. Не ми сипвай повече — сит съм. 2. Остар. За храна — кой...
ситен - ситна, ситно, мн. ситни, прил. 1. Който е на малки, дребни частици; дребен. Ситен прах. Ситно зърно. Ситна захар. 2. Разг. Малък, ...
ситнеж - само ед. Разг. Множество от ситни предмети или лица; дребосък. Ситнежът тръгва на училище.
ситня - ситниш, мин. св. ситних, мин. прич. ситнил, несв. Разг. 1. Вървя с малки стъпки, крачки. Момата ситни към извора. 2. За дъжд — вал...
сито - мн. сита, ср. 1. Съд за пресяване, който е съставен от ситна мрежа върху специална рамка. 2. Прен. Разг. Труднопреодолимо условие;...
ситуация - мн. ситуации, ж. Положение, състояние, съпровождащи обстоятелства. Ситуацията е известна на всички. // прил. ситуационен, ситуацио...
сифон - мн. сифони, (два) сифона, м. 1. Приспособление за преливане на течности от висок в нисък съд посредством извита тръба. 2. Съд за п...
сияен - сияйна, сияйно, мн. сияйни, прил. Който сияе; блестящ, бляскав, лъчист, искрящ, лъчезарен. Сияйна зора. Сияйна усмивка. // същ. си...
сияние - мн. сияния, ср. Ярка. светлина, излъчвана от горящ, блестящ предмет или отразявана от някаква повърхност. Сиянието на Земята. Севе...
сиятелство - мн. сиятелства, ср. Остар. Титла на близкородствените на владетеля лица — княз или граф. Негово сиятелство.
сияя - сияеш, мин. св. сиях, мин. прич. сиял, несв. 1. Излъчвам ярка светлина или блестя с отразена светлина. Слънцето сияе. Прозорците с...
сказание - мн. сказания, ср. Митологизиран разказ за отдавна минали събития; предание, легенда, мит, приказка.
сказуемо - мн. сказуеми, ср. Спец. В граматиката — главна част на изречението, която означава действието или състоянието на предмета, назован...
скакалец - мн. скакалци, (два) скакалеца, м. 1. Ливадно насекомо, обикн. зелено на цвят, което има дълги задни крака и се придвижва, като отс...
скала - мн. скали, ж. Линия в уреди, апарати и др. с нанесени по нея деления за измерване на различни стойности или за избор на програма и...
скалист - скалиста, скалисто, мн. скалисти, прил. В който има много скали, който е осеян с много скали. Скалиста местност.
скалп - скалпът, скалпа, мн. скалпове, (два) скалпа, м. Одраната кожа от връхната част на черепа заедно с косата, която служи като военен ...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: