Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква С
салмонелоза - само ед. Спец. В медицината — остро чревно заболяване у човека или у животните, предизвикано от салмонела и предавано чрез месо, я...
салон - мн. салони, (два) салона, м. 1. Остар. Гостна стая в жилище. 2. Разг. Коридор или стая, свързваща други стаи в сграда. 3. Голямо п...
салонен - салонна, салонно, мн. салонни, прил. 1. Който се отнася до салон. 2. Прен. Ирон. Изтънчен, предвзет. Салонен кавалер. Салонни мани...
салтамарка - мн. салтамарки, ж. 1. Остар. Къса горна дреха, обшита с кожа. 2. Прен. Разг. Старо, протрито палто. Ще си карам и тази зима с моят...
салтанат - мн. салтанати, (два) салтаната, м. Разг. Церемония, която придава тържественост, показност. Направиха сватбата с всичките му салта...
салто - мн. салта, ср. Скок с премятане, преобръщане на тялото във въздуха, обикн. акробатически.
салтомортале - мн. салтоморталета, ср. 1. Опасен акробатически скок; салто. 2. Прен. Рисковано, опасно действие. 3. Прен. Внезапна крайна промяна...
салфетка - мн. салфетки, ж. 1. Специална кърпа от плат или от хартия, предназначена за избърсване на устата или на ръцете или за предпазване ...
салца - само ед. Доматено пюре.
салют - мн. салюти, (два) салюта, м. Военен поздрав чрез стрелба в тържествени случаи. Оръдеен салют.
сам - сама, само, мн. сами, прил. 1. Единствен, без други. Оставам сам на улицата. Стоя сам в къщи. 2. Самотен, усамотен, без естествена...
самар - мн. самари, (два) самара, м. 1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сяда...
самарджия - мн. самарджии, м. Занаятчия, който прави и/или продава самари.
самарянин - мн. самаряни, м. Човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода.
самарянка - мн. самарянки, ж. 1. Остар. Доброволна медицинска помощничка при бедствие или война. 2. Жена самарянин.
самарянство - само ед. Склонност или действия на самарянин.
самба - само ед. Южноамерикански танц с буен ритъм.
самбист - мн. самбисти, м. Спортист, който се занимава със самбо.
самбо - само ед. Вид спорт, включващ разнообразни техники за самозащита без оръжие.
саменичък - саменичка, саменичко, мн. саменички, прил. • Сам-саменичък. Разг. Съвсем сам.
самец - мн. самци, м. Екземпляр от полово зряло мъжко животно.
самичък - самичка, самичко, мн. самички, прил. Разг. Сам. • Сам-самичък. Съвсем сам.
самка - мн. самки, ж. Екземпляр от полово зряло женско животно.
само - нареч. 1. Единствено, изключително. Само ти можеш да свършиш тази работа. Само аз отидох навреме. 2. Малко; недостатъчно; нищо пов...
само- - Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Насоченост към самия себе си, напр. самоанализ, самобичувам се, самовнушение, ...
самоанализ - само ед. Анализ на собствените постъпки и преживявания.
самобитен - самобитна, самобитно, мн. самобитни, прил. Който е своеобразен, оригинален, със самостоятелно развитие. Самобитна култура. Самобит...
самобичувам се - самобичуваш се, несв. 1. В религията — наказвам себе си с физически страдания за извършени грехове. 2. Подлагам се на нравствени с...
самобръсначка - мн. самобръсначки, ж. Уред с ножче за самостоятелно бръснене. Електрическа самобръсначка. Ръчна самобръсначка.
самовар - мн. самовари, (два) самовара, м. Метален съд за кипване на вода за чай, снабден с кранче, отдолу с приспособление за поставяне на ...
самовила - мн. самовили, ж. Митическо женско същество в славянските вярвания, което живее в планините, горите и при изворите.
самовластен - самовластна, самовластно, мн. самовластни, прил. 1. Който има неограничена власт. 2. Който не търпи ограничения. В семейството си ...
самовластие - само ед. Еднолична абсолютна власт. Тогава в Русия се установява самовластие.
самовнуша се - самовнушиш си, мин. св. самовнуших си, мин. прич. самовнушил си, св. — вж. самовнушавам си.
самовнушавам си - самовнушаваш си, несв. и самовнуша си, св.; какво. Внушавам сам на себе си. // същ. самовнушаване, ср.
самовнушение - мн. самовнушения, ср. Внушение сам на себе си. Освобождавам се от самовнушения.
самоволен - самоволна, самоволно, мн. самоволни, прил. 1. Който постъпва по своя воля, без да се съобразява с нареждания или правила. 2. Който...
самовъзпитавам се - самовъзпитаваш се, несв. и самовъзпитам се, св. Работя над себе си, за да формирам характера и навиците си. // същ. самовъзпитание...
самовъзпитам се - самовъзпиташ се, св. — вж. самовъзпитавам се.
самодеен - самодейна, самодейно, мн. самодейни, прил. 1. За театър, музикален състав и др. — който не е съставен от професионалисти. Самодеен...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: