ofertini.com
Буква С
свирукам - свирукаш, несв. Свиря с уста. Свирукам си някаква песен.
свирчо - мн. свирчовци, ср. Разг. Пренебр. Разсеян или глупав човек.
свирчовина - само ед. Диал. Бъз.
свиря - свириш, мин. св. свирих, мин. прич. свирил, несв. 1. Възпроизвеждам звук с музикален инструмент или с уста. Той свири много добре ...
свистя - свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв. 1. Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор. ...
свит - свита, свито, мн. свити, прил. Срамежлив, скромен, стеснителен, затворен. Тя е прекалено свита жена. • Със свито гърло/сърце. С въ...
свита - мн. свити, ж. 1. Лица, които придружават важна особа. Кралска свита. 2. Прен. Пренебр. Лица, които се намират постоянно около няко...
свитка - мн. свитки, ж. Диал. Искра. Хвърли дървото в огъня и нагоре литнаха свитки от жарта. • Свитки ми излизат от очите. Изпитвам много ...
свитък - мн. свитъци, (два) свитъка, м. 1. Навит на руло дълъг лист хартия (или друг материал), върху който е написан текст. Свитъкът беше ...
свише - нареч. От бога, от небето. Свише му е казано какво да прави.
свия - свиеш, мин. св. свих, мин. прич свил, св. — вж. свивам.
свлека - свлечеш, мин. св. свлякох, мин. прич. свлякъл, св. — вж. свличам.
свличам - свличаш, несв. и свлека, св.; какво. 1. С влачене свалям от по-високо място. С мъка свлече трупите от планината. 2. С дърпане свал...
свобода - мн. свободи, ж. 1. Спец. Само ед. Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля. 2. Само ед. Липса...
свободен - свободна, свободно, мн. свободни, прил. 1. Който има свобода; независим. Свободен народ. 2. Който не е забраняван или ограничаван....
свод - сводът, свода, мн. сводове, (два) свода, м. 1. Дъгообразна извивка, която съединява стени или опори на съоръжение. Каменен свод. 2...
сводест - сводеста, сводесто, мн. сводести, прил. Който има свод. Сводеста камина.
сводка - сводки, ж. Документ, който дава сведения в някаква област. Според полицейската сводка днес са извършени 10 кражби.
сводник - мн. сводници, м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор.
сводница - мн. сводници, ж. Жена сводник.
своднича - сводничиш, мин. св. сводничих, мин. прич. сводничил, несв. Върша сводничество.
сводничество - само ед. Посредничество при установяване на сексуални контакти между мъже и жени с користни цели.
своеволен - своеволна, своеволно, мн. своеволни, прил. Който извършва нещо по свое желание, без да му е поръчано, произволно. Своеволна постъп...
своеволие - мн. своеволия, ср. Проява на своеволен човек.
своеволник - мн. своеволници, м. Своеволен човек.
своеволнича - своеволничиш, мин. св. своеволничих, мин. прич. своеволничил, несв. Постъпвам своеволно.
своевременен - своевременна, своевременно, мн. своевременни, прил. Който се извършва в необходимия момент. Своевременна намеса. // нареч своеврем...
своенравен - своенравна, своенравно, мн. своенравни, прил. Който е капризен, който постъпва според хрумванията си. // същ. своенравност, своенр...
своеобразен - своеобразна, своеобразно, мн. своеобразни, прил. 1. Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек. 2. Който по каче...
своеобразнича - своеобразничиш, мин. св. своеобразничих, мин. прич. своеобразничил, несв. Държа се своеобразно.
свой - вин. остар. своего, дат. остар. своему, своя, свое, мн. свои, крат. си, възвр. притеж. мест. 1. Който принадлежи на вършителя на д...
свойски - свойска, свойско, мн. свойски, прил. Присъщ на близки хора. Свойски разговор. // нареч. свойски.
свойствен - свойствена, свойствено, мн. свойствени, прил. Който е характерен за нещо или някого. Запя със свойствения си плътен глас.
свойство - мн. свойства, ср. Отличителен признак, белег. Физически свойства на телата.
сволоч - само ед. Сбирщина, сган, подли хора.
своя - своиш, мин. св. своих, мин. прич. своил, несв.; какво/ кого. Разг. Смятам за свой.
свра - свреш, мин. св. сврях, мин. прич. сврял, св. — вж. свирам.
сврака - мн. свраки, ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката. // прил. сврачи, сврача, свраче и сврачо, мн. сврачи. Сврачи крака...
свредел - мн. свредели, (два) свредела, м. Приспособление, с което се пробиват дупки в твърди предмети — дърво, метал и др.; бургия.
свръзка - мн. свръзки, ж. 1. Лице, което установява контакти между членове на организация. 2. Спец. Войник, който е на разположение на коман...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред:
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я