| Буква С |
|---|
| сопа - мн. сопи, ж. Разг. Голяма пръчка (за бой). |
| сопвам се - сопваш се, несв. и сопна се, св.; на кого. Неочаквано отговарям или се обръщам троснато, грубо; хокам. |
| сопна се - сопнеш се, мин. св. сопнах се, мин. прич. сопнал се, св. — вж. сопвам се. |
| сопнат - сопната, сопнато, мн. сопнати, прил. Който е сърдит, троснат, груб. Сопнат отговор. |
| сопол - мн. сополи, (два) сопола, м. Разг. Слуз, която се отделя от носа. Когато съм хремав, ми текат сополите. |
| сополан - мн. сополановци, м. Разг. 1. Човек, който има сополи на носа. 2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен човек. |
| сополана - мн. сополани, ж. Жена сополан. |
| сополанка - мн. сополанки, ж. Сополана. |
| сополанко - мн. сополанковци, м. Сополан. |
| сополив - сополива, сополиво, мн. сополиви, прил. Който е изцапан със сопол. Сополиво дете. |
| сополивя се - сополивиш се, мин. св. сополивих се, мин. прич. сополивил се, несв. 1. Текат ми обилно сополи. Цяла зима се сополиви. 2. Прен. Раз... |
| сопран - мн. сопрани, (два) сопрана, м. 1. Само ед. Най-високият певчески глас (при деца или при жени). 2. Прен. Певица с такъв глас. // пр... |
| сопрано - само ед. Сопран. |
| сорго - само ед. Род тревисти едногодишни или многогодишни растения за фураж или за технически нужди. |
| сорт - сортът, сорта, мн. сортове, (два) сорта, м. 1. Вид културно растение. Сорт ябълки. Десертни сортове грозде. 2. Вид, разред. Тези о... |
| сортирам - сортираш, несв. и св.; какво. Разпределям, групирам, класифицирам по сортове. Сортирам гроздето по вид. Сортирам по цвят. // същ. ... |
| сортировъчен - сортировъчна, сортировъчно, мн. сортировъчни, прил. Който е свързан със сортиране. Сортировъчна машина. Сортировъчни операции. |
| сортов - сортова, сортово, мн. сортови, прил. Който е от добър сорт; висококачествен. Сортови семена. |
| сос - сосът, соса, мн. сосове, (два) соса, м. 1. Рядка кашичка с подправки, приготвена като допълнение към сухо ядене. Доматен сос. Месо... |
| соте - мн. сотета, ср. Вид ядене с късчета месо и сос. |
| софа - мн. софи, ж. 1. Канапе, диван. 2. Остар. Миндер. |
| софизъм - мн. софизми, (два) софизъма, м. 1. Формално правилно умозаключение, основано на специално търсени неправилни положения; логически ... |
| софист - мн. софисти, м. 1. Истор. В древността — философ, привърженик на софистиката. 2. Човек, който си служи със софизми, за да преинача... |
| софистика - само ед. Начин на разсъждение, при който се използват софизми. |
| софра - мн. софри, ж. 1. Остар. Ниска кръгла маса за хранене. Сядам на софрата. 2. Прен. Разг. Трапеза, гощаване, ядене. Не мога да им пре... |
| софтуер - само ед. Спец. Компютърна програма. |
| софтуерен - софтуерна, софтуерно, мн. софтуерни, прил. Който се отнася до софтуер. Софтуерен продукт. |
| социалдемократ - мн. социалдемократи, м. Привърженик на социалдемокрацията. |
| социалдемократически - социалдемократическа, социалдемократическо, мн. социалдемократически, прил. Който се отнася до социалдемокрация. Социалдемократиче... |
| социалдемокрация - само ед. Политическо течение, което свързва принципите на социализма с принципите на демокрацията. |
| социален - социална, социално, мн. социални, прил. 1. Който се отнася до живота на хората в група, в общество; обществен. 2. Който се отнася ... |
| социализация - само ед. 1. Приобщаване към среда, колектив, общество. 2. Превръщане на частната собственост в обществена. |
| социализъм - само ед. 1. Според марксистко-ленинското учение — обществен строй, който заменя капитализма, установява диктатура на пролетариата,... |
| социалист - социалисти, м. 1. Привърженик на социализма. 2. Член на партия, която проповядва социализъм. |
| социалистически - социалистическа, социалистическо, мн. социалистически, прил. Който се отнася до социализма. Социалистически строй. Социалистическа... |
| социалистка - мн. социалистки, ж. Жена социалист. |
| социолингвистика - само ед. Дял от лингвистиката, който изучава езиковите варианти и норми, обусловени от връзките между език и общество. |
| социолог - мн. социолози, м. Специалист по социология. |
| социологически - социологическа, социологическо, мн. социологически, прил. Който се отнася до социологията. Социологическо проучване. |
| социология - само ед. Обща теоретична наука за структурата на обществото и законите на неговото развитие. |