Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква С
стеснение - мн. стеснения, ср. 1. Част от нещо, в която ширината му намалява, стеснява се. 2. Прен. Само ед. Чувство на неудобство, нервност, ...
стеснителен - стеснителна, стеснително, мн. стеснителни, прил. 1. Който изпитва стеснение (във 2 знач.); притеснителен, срамежлив, свит. Стеснит...
стесня - стесниш, мин. св. стесних, мин. прич. стеснил, св. — вж. стеснявам.
стеснявам - стесняваш, несв. и стесня, св. 1. Какво. Правя по-тесен. Стеснявам пола. 2. Прен. Остар. Какво. Ограничавам, преча. Стеснявам мисъ...
стечение - само ед. Събиране на едно място; струпване, натрупване, съвпадение. По стечение на обстоятелствата. Стечение на факти.
стигам - стигаш, несв. и стигна, св. 1. Кого/какво. При движение настигам, застигам. Стигнах го и го задминах. 2. Разг. Пристигам. Ще стигн...
стигна - стигнеш, мин. св. стигнах, мин. прич. стигнал, св. — вж. стигам.
стик - стикът, стика, мн. стикове, (два) стика, м. 1. Връзка, взаимодействие. 2. Специално приспособление за придвижване на шайбата в игр...
стиковка - само ед. Осъществяване на връзка; съединяване, стик (в 1 знач.). Стиковка на космически кораби.
стил - стилът, стила, мн. стилове, (два) стила, м. 1. В изкуството - система от елементи, които са подчинени на единна художествена закон...
стилен - стилна, стилно, мн. стилни, прил. 1. Стилов. Стилна черта. 2. Който се характеризира със свой стил; оригинален. Стилна жена. Стилн...
стилизация - мн. стилизации, ж. 1. Стилизиране. В произведението се срещаме със стилизация на разговорна реч. 2. Опростена декоративна рисунка.
стилизирам - стилизираш, несв. и св.; какво. Спец. 1. Подражавам на характерни за някакъв стил (в 1 и 2 знач.) черти. Стилизирам разговорна реч...
стилист - мн. стилисти, м. 1. Човек, който има добър стил на писане. 2. Човек, който се занимава със стилистика. 3. Човек, който изработва с...
стилистика - само ед. 1. Наука за стила (във 2 знач.). 2. Стиловите особености на отделно произведение, писател, школа, направление и др. Стили...
стилистка - мн. стилистки, ж. Жена стилист.
стило - мн. стила, ср. Остар. Писалка с резервоар за мастило; автоматична писалка.
стилознание - само ед. Учебна дисциплина за изучаването на характерните особености на архитектурните или др. стилове.
стимул - мн. стимули, (два) стимула, м. Вътрешна мотивировка на някаква дейност; подтик, подбуда, причина, импулс. Амбицията е добър стимул...
стимулация - мн. стимулации, ж. Стимулиране. // прил. стимулационен, стимулационна, стимулационно, мн. стимулационни.
стимулирам - стимулираш, несв. и св.; какво/кого. Давам стимул; подтиквам, импулсирам. Стимулирам растежа на косата. Стимулирам го за работа. /...
стипендиант - мн. стипендианти, м. Човек, който получава стипендия.
стипендиантка - мн. стипендиантки, ж. Жена стипендиант.
стипендия - мн. стипендии, ж. Парична помощ, която се дава на учещ се, за да извърши определена дейност. Студентска стипендия. Конкурс за стип...
стипца - мн. стипци, ж. 1. Само ед. Безцветно вещество със стягащо кръвоспиращо действие и с тръпчив вкус. 2. Прен. Разг. Стиснат човек; ск...
стипчив - стипчива, стипчиво, мн. стипчиви, прил. Който има вкус на стипца; тръпчив. Стипчива дюля. // същ. стипчивост, стипчивостта, ж.
стисвам - стисваш, несв. и стисна, св. Стискам веднъж или поединично.
стискам - стискаш, несв. 1. Какво/кого. Обхващам плътно и държа. Стискам парите в ръка. Стискам ръката му. Дрехите ме стискат. 2. Какво. Оби...
стисна - стиснеш, мин. св. стиснах, мин. прич. стиснал, св. — вж. стисвам.
стиснат - стисната, стиснато, мн. стиснати, прил. Който се стиска (в 3 знач.), който проявява скъперничество. Стиснат човек. // същ. стиснат...
стих - стихът, стиха, мн. стихове, (два) стиха, м. 1. Част от лирическо произведение, разположена на един ред. Първи стих. 2. Куплет, стр...
стихвам - стихваш, несв. и стихна, св. Преставам да издавам шум и да действам; притихвам, затихвам, затаявам се, замирам. Вятърът стихна. Бу...
стихиен - стихийна, стихийно, мн. стихийни, прил. 1. Който е предизвикан от природна стихия, който не се подчинява на човешката воля. Стихий...
стихия - мн. стихии, ж. 1. Неконтролируема природна сила (която не се подчинява на човешката воля). 2. Прен. Само ед. Любима професионална ...
стихна - стихнеш, мин. св. стихнах, мин. прич. стихнал, св. — вж. стихвам.
стихоплетец - мн. стихоплетци, м. Пренебр. Съчинител на бездарни стихове.
стихоплетка - мн. стихоплетки, ж. Жена стихоплетец.
стихосбирка - мн. стихосбирки, ж. Книга, в която са събрани стохотворения, обикн. организирани от обща идея и с общо заглавие.
стихосложение - мн. стихосложения, ср. Спец. Система на организация на мерената реч във връзка с ударения, паузи, ритъм, рима, строфа. Силабическо...
стихотворение - мн. стихотворения, ср. Спец. Кратък лирически жанр, в който основното са образите и чувството, а не действието. Пиша стихотворения...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: