ло--- - Намерени са 15 думи от търсенето |
ловък - ловка, ловко, мн. ловки, прил. 1. Който е сръчен, умел, бърз. Ловък спортист. Ловък ездач. 2. Прен. Който умее да намери изход от ... |
ловко - нареч. Сръчно, умело. Скачам ловко. Зашивам ловко. |
лобен - лобна, лобно, мн. лобни, прил. • Лобно място. 1. Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Цар... |
лобут - само ед. Диал. Бой като наказание. |
ловец - мн. ловци, м. Човек, който се занимава с лов. |
лоден - мн. лодени, (два) лодена, м. 1. Горна мъжка дреха от мъхест вълнен плат. 2. Власнат и непромокаем вълнен плат. |
лодка - мн. лодки, ж. 1. Малък плавателен съд за близки разстояния, каран с помощта на гребла, платна или мотор. Моторна лодка. Спасителна... |
лозар - лозарят, лозаря, мн. лозари, м. 1. Човек, който отглежда лозе. 2. Човек, който има опит и може да отглежда лозе. Добър лозар. // п... |
локал - мн. локали, (два) локала, м. Остар. Голямо питейно и увеселително заведение. Нощен локал. Локалите на София. |
локам - локаш, несв. Лоча. |
локва - мн. локви, ж. 1. Вдлъбнатина на земята (на улица, път), пълна обикн. с дъждовна вода. След дъжда се образуваха големи локви. 2. Ра... |
локна - локнеш, мин. св. локнах, мин. прич. локнал, св. — вж. локвам. |
локум - мн. локуми, (два) локума, м. 1. Само ед. Сладкарско изделие, приготвено от нишесте, захар и др., обикн. във форма на малки блокчет... |
лопуш - само ед. Диал. Лапад. |
лотос - мн. лотоси, (два) лотоса, м. Южно водно растение с големи синкаворозови цветове; свещено цвете в будистката религия. |