| х---а- - Намерени са 25 думи от търсенето |
|---|
| хълтам - хълташ, несв. Разг. Хлътвам. |
| хълцам - хълцаш, несв. 1. Несъзнателно и рязко поемам въздух поради спазъм в диафрагмата, като при това издавам особен шум. За да спреш да ... |
| хърбав - хърбава, хърбаво, мн. хърбави, прил. Много слаб, хилав. |
| хъркам - хъркаш, несв. 1. Издавам гърлен шум по време на сън. Един хъркаше и всички други не можеха да спят. 2. Прен. Разг. Пренебр. Спя дъ... |
| хъшлак - мн. хъшлаци, м. Разг. Пренебр. Уличен младеж; безделник, гамен, хаймана. // прил. хъшлашки, хъшлашка, хъшлашко, мн. хъшлашки. |
| хамбар - мн. хамбари, (два) хамбара, м. 1. Помещение за прибиране и съхранение на зърнени храни. Пълен хамбар. 2. Пренебр. Голямо, студено,... |
| хастар - само ед. Подплата на дреха. // прил. хастарен, хастарена, хастарено, мн. хастарени. |
| хлапак - мн. хлапаци, м. 1. Малко момче; хлапе. Хлапаци се мотаят по улицата. 2. Разг. Пренебр. Безотговорен млад мъж; негодник, хъшлак. //... |
| хайлаз - мн. хайлази, м. Разг. Пренебр. Мързеливец, лентяй. |
| хаквам - хакваш, несв. и хакна, св. Хакам веднъж или поединично. Хакнах го с дървото. — хаквам се/хакна се. 1. Удрям се силно, изведнъж. 2.... |
| халтав - халтава, халтаво, мн. халтави, прил. Разг. Който не е прилегнал плътно, не е стегнат; хлабав. Халтава примка. // нареч. халтаво. /... |
| хангар - мн. хангари, (два) хангара, м. Просторна постройка за подслоняване и обслужване на самолети, големи земеделски и др. машини. Влиза... |
| хапвам - хапваш, несв. и хапна, св.; какво. 1. Ям малко или набързо. На обед хапнах една вафла. 2. Опитвам вкуса на нещо, като вземам и изя... |
| харман - мн. хармани, (два) хармана, м. 1. Истор. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на ха... |
| хващам - хващаш, несв. и хвана, св. 1. Какво/кого. Поемам, задържам с ръка; ловя, улавям. Хващам детето за дрехите. 2. Какво/кого. Достигам... |
| хектар - мн. хектари, (два) хектара, м. Мярка за площ, равна на сто ара. |
| хидрат - мн. хидрати, (два) хидрата, м. Спец. Химическо съединение с ОН група; основа. |
| хлабав - хлабава, хлабаво, мн. хлабави, прил. Разг. 1. Който не е стегнат, не е прилепнал добре; халтав, слаб, отпуснат. Хлабав колан. Хлаб... |
| хлебар - хлебарят, хлебаря, мн. хлебари, м. Човек, който произвежда и/или продава хляб и други тестени изделия. // прил. хлебарски, хлебарс... |
| хлипам - хлипаш, несв. Плача, като си поемам на пресекулки въздух от време на време. // същ. хлипане, ср. |