усамотяваш се, несв. и усамотя се, св. 1.
Живея сам; уединявам се,
изолирам се. Усамотил се е в голямата
къща от
няколко години. 2.
Стоя сам, уединявам се. Усамотявам се в парка. // същ. усамотение, ср. // същ. усамотеност, усамотеността. // прил. усамотен, усамотена, усамотено, мн. усамотени. Усамотено дърво. Усамотено място.