| стой - Намерени са 22 думи от търсенето |
|---|
| свой - вин. остар. своего, дат. остар. своему, своя, свое, мн. свои, крат. си, възвр. притеж. мест. 1. Който принадлежи на вършителя на д... |
| слой - слоят, слоя, мн. слоеве, (два) слоя, м. 1. Всеки един от редовете, които могат да се стелят един върху друг. Тортата има няколко с... |
| сто- - Първа съставна част на сложни думи със значение който съдържа сто еднакви единици, напр. стоглав, стогодишен, стокилограмов, столи... |
| стол - столът, стола, мн. столове и столове, (два) стола, м. Приспособление за сядане на един човек. Тапициран стол. |
| стон - стонът, стона, мн. стонове, (два) стона, м. Дълбока мъчителна въздишка, съпроводена от протяжен звук в резултат на силна болка, ск... |
| стоп - 1. Междум. Спри! 2. Разг. Като същ. стопът, стопа, мн. стопове, (два) стопа, м. Всяка от двете малки лампи, разположени в краищата... |
| стоя - стоиш, мин. св. стоях, мин. прич. стоял, несв. 1. Намирам се във вертикално, изправено положение. Стоя до вратата. 2. Не се движа,... |
| застой - застоят, застоя, мн. застои, (два) застоя, м. 1. Задържане, спиране на движение или дейност за известно време. Заради стачката дви... |
| стойка - мн. стойки, ж. 1. Положение на тялото на стоящ човек — с изправен корпус, изпънати крака и отпуснати ръце; стоеж. Стойката му е пр... |
| престой - престоят, престоя, мн. престои, (два) престоя, м. 1. Престояване. 2. Спиране на работата за известно време не по вина на работника... |
| настойка - мн. настойки, ж. Течност, която съдържа екстракт от поставеното в нея вещество или растение. Настойка от лайка. |
| стойност - стойността, мн. стойности, ж. 1. Материализираният при изработването на някаква стока човешки труд, изразен чрез цена. Висока стой... |
| устойчив - устойчива, устойчиво, мн. устойчиви, прил. 1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. Устойчиви основи. Устойчива к... |
| настойник - мн. настойници, м. Лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни или представлява родителите им пред някакви вла... |
| настойчив - настойчива, настойчиво, мн. настойчиви, прил. 1. Който много настоява; упорит, твърд. Настойчив човек. 2. Настоятелен, който изиск... |
| неустойка - мн. неустойки, ж. 1. Неизпълнение на поето задължение. 2. Глоба за такова неизпълнение. Плащам неустойка. |
| настойница - мн. настойници, ж. Жена настойник. |
| неустойчив - неустойчива, неустойчиво, мн. неустойчиви, прил. 1. Който не е устойчив в някакво положение. Неустойчив сал. 2. Който се поддава н... |
| достойнство - мн. достойнства, ср. 1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качества... |
| себестойност - себестойността, мн. себестойности, ж. Разход на предприятие при производство на стока и за даване на заплата. Ниска себестойност. |