умът, ума, мн. умове, (два) ума, м. 1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум. Остър ум. 2. Такава способност, развита във висока степен. Голям ум. Блестящ ум. 3. Прен. Човек с развита способност да мисли, познава. Един от големите умове на света. 4. Прен. Разг. Съвет, наставление. Научавам го на ум. Давам ум. • Блъскам си ума. Разг. Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено. • Вземам/взема ума (на някого). Разг. 1. Очаровам, грабвам. 2. Уплашвам, стряскам, сепвам. • Губя/загубя ума и дума. Разг. Силно се смущавам, обърквам се. • Идва ми/дойде ми умът в главата. Вразумявам се. • Избивам/избия (нещо) от ума си. Разг. Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо. • Не съм с ума си. Разг. Побъркан съм, луд съм. • Опичай си ума! Бъди разумен, разсъдлив.

подобен сън сигнализира проблеми в интимния или емоционалния ти живот. обърни повече внимание на близките си.

Intel