само ед. 1. Способност да се мисли, да се разсъждава; ум, разсъдък. Разумът го напусна. 2. Здрав смисъл, благоразумие, мъдрост. Бабата учи на ум и на разум.
Съновник: Вразумяваш (виж съвет)
... ли някого насън, най-вероятно сам имаш нужда от помощ и добър съвет.