нареч. Разг. 1.
Почти в същия
момент;
тъкмо.
Току тръгнахме и
заваля. Току бях влязъл и той дойде. 2. От време на време. Минат не минат един-два дни. току дойдат да искат нещо — олио, сол. 3. Изведнъж, неочаквано. Току чух някакъв страшен гръм. 4. В съчетание с предлог — тъкмо, точно (по място или по време). Влязох току след тях. Току до брега се удавил. • Току-виж. Изведнъж, представи си, че; ненадейно. Не чакам гости, но току-виж някой дошъл да ни честити празника.