само ед. 1. Отсъствие на шум, звук, глъчка. Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина. 2. Спокойствие, безметежност. Обичам тишината. Прекарвам дните си в тишина. • Пазя/запазя тишина. Не шумя, не говоря. • Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос). Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна. • Мъртва тишина. Абсолютна тишина. • Гробна тишина. Абсолютна тишина.
Съновник: Тишина
в съня предсказва силно нервно разстройство или друга здравословна криза.