тин - Намерени са 153 думи от търсенето |
тон - тонът, тона, мн. тонове, (два) тона, м. Мярка за тежина, равна на 1 000 кг. |
тен - тенът, тена, само ед., м. 1. Цвят на кожата. Светъл тен. 2. Слънчев загар. Придобивам тен. |
син - синът, сина, мн. синове, м. 1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. Раждам син. 2. Мъж като представител на определена... |
тик - тикът, тика, мн. тикове, (два) тика, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам т... |
тил - тилът, тила, мн. тилове, (два) тила, м. 1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила. 2. Прен. Т... |
тим - тимът, тима, мн. тимове, (два) тима, м. В спорта — група от спортисти, които се състезават заедно с други такива групи; отбор. |
тип - типът, типа, мн. типове, (два) типа, м. 1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от ... |
тиф - тифът, тифа, само ед. м. Тифус. |
тих - тиха, тихо, мн. тихи, прил. 1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен. 2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тих... |
тия - — вж. този. |
фин - фина, фино, мн. фини, прил. Нежен, изящен, изтънчен, деликатен. Фина бродерия. Фин човек. Фина душа. • Фина механика. Спец. Индуст... |
чин - чинът, чина, мн. чинове и чинове, (два) чина, м. Училищна мебел — наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка. |
тиня - само ед. 1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикн. в... |
Атина - (гр. собств. Athene)Мит. Древногръцка богиня на мъдростта, покровителка на науките и изкуствата, Минерва в древноримската митологи... |
готин - готина, готино, мн. готини, прил.Жарг. Хубав, приятен. |
евтин - евтина, евтино, мн. евтини, прил. 1. Който има ниска цена, стойност. Купих от евтиния салам. Евтина кола. 2. Прен. Който няма ника... |
истина - мн. истини, ж. 1. Това, което отговаря на действителността. Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не бил... |
матине - мн. матинета, ср. 1. Утринно тържество, забава. 2. Приемане на гости предобед. |
патина - само ед. 1. Окислително покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия. 2. Прен. Натрупване, наслояване. |
ретина - само ед. Спец. Гъсто мрежесто разклонение на очния нерв, чрез което се възприемат образите. |