тин - Намерени са 153 думи от търсенето |
мантинела - мн. мантинели, ж. Тясна метална лента, която ограничава странично пътното платно. |
маркетинг - само ед. 1. Проучване на пазара с оглед търсенето и предлагането на стоки. 2. Отдел в учреждение или фирма, който се занимава с въ... |
пазвантин - мн. пазванти, м. Остар. Пазач. |
пластинка - мн. пластинки, ж. Плосък тънък елемент от желязо или др. вещество. Метална пластинка. |
пукнатина - мн. пукнатини, ж. Линия (отвор), която нарушава целостта на твърд предмет, предизвикана от удар, свиване или разширяване и др.; це... |
рутиниран - рутинирана, рутинирано, мн. рутинирани, прил. Който е опитен в практиката, работи с рутина (в 1 знач.); обигран, вещ. |
цепнатина - мн. цепнатини, ж. 1. Дълъг и тесен отвор; пукнатина. Дълбоки цепнатини в скала. 2. Цепка (в 1 знач.). |
пехотинец - мн. пехотинци, м. Военнослужещ от пехотата. // прил. пехотински, пехотинска, пехотинско, мн. пехотински. |
поевтинея - поевтинееш, мин. св. поевтинях, мин. прич. поевтинял, св. — вж. поевтинявам. |
пустинник - мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник. // прил. пустиннически, пустинническа,... |
темерутин - мн. темерути, м. Темерут. |
терпентин - само ед. Наименование на масло, което се добива от иглолистни дървета чрез дестилация на смолата им. // прил. терпентинов, терпент... |
брилянтин - само ед.Крем или течност за коса, които и придават блясък, лъскавина. |
августинец - (по лат. собств. Аugustinus Aurelius)Монах от католическия орден на св. Августин.// Прил. августински. |
бригантина - (фр. brigantin от ит. brigantino)Мор. Вид малък двумачтов кораб. |
вагабонтин - мн. вагабонти.Разг. Безделник; крадлив, непочтен човек. |
далматинец - мн. далматинци, (два) далматинеца, м. 1. Жител на Далмация. 2. Куче с черно-бяла окраска на петна; далматински дог. |
драскотина - мн. драскотини, м. Следа от остър предмет върху повърхност. Масата е покрита с драскотини. Имам няколко драскотини по ръката. |
злочестина - мн. злочестини, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие. |
стърготина - мн. стърготини, ж. Късче, лентичка материал, която се отделя при стъргане. Дървени стърготини. |