Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

тин - Намерени са 153 думи от търсенето
мантинела - мн. мантинели, ж. Тясна метална лента, която ограничава странично пътното платно.
маркетинг - само ед. 1. Проучване на пазара с оглед търсенето и предлагането на стоки. 2. Отдел в учреждение или фирма, който се занимава с въ...
пазвантин - мн. пазванти, м. Остар. Пазач.
пластинка - мн. пластинки, ж. Плосък тънък елемент от желязо или др. вещество. Метална пластинка.
пукнатина - мн. пукнатини, ж. Линия (отвор), която нарушава целостта на твърд предмет, предизвикана от удар, свиване или разширяване и др.; це...
рутиниран - рутинирана, рутинирано, мн. рутинирани, прил. Който е опитен в практиката, работи с рутина (в 1 знач.); обигран, вещ.
цепнатина - мн. цепнатини, ж. 1. Дълъг и тесен отвор; пукнатина. Дълбоки цепнатини в скала. 2. Цепка (в 1 знач.).
пехотинец - мн. пехотинци, м. Военнослужещ от пехотата. // прил. пехотински, пехотинска, пехотинско, мн. пехотински.
поевтинея - поевтинееш, мин. св. поевтинях, мин. прич. поевтинял, св. — вж. поевтинявам.
пустинник - мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник. // прил. пустиннически, пустинническа,...
темерутин - мн. темерути, м. Темерут.
терпентин - само ед. Наименование на масло, което се добива от иглолистни дървета чрез дестилация на смолата им. // прил. терпентинов, терпент...
брилянтин - само ед.Крем или течност за коса, които и придават блясък, лъскавина.
августинец - (по лат. собств. Аugustinus Aurelius)Монах от католическия орден на св. Августин.// Прил. августински.
бригантина - (фр. brigantin от ит. brigantino)Мор. Вид малък двумачтов кораб.
вагабонтин - мн. вагабонти.Разг. Безделник; крадлив, непочтен човек.
далматинец - мн. далматинци, (два) далматинеца, м. 1. Жител на Далмация. 2. Куче с черно-бяла окраска на петна; далматински дог.
драскотина - мн. драскотини, м. Следа от остър предмет върху повърхност. Масата е покрита с драскотини. Имам няколко драскотини по ръката.
злочестина - мн. злочестини, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие.
стърготина - мн. стърготини, ж. Късче, лентичка материал, която се отделя при стъргане. Дървени стърготини.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: