ган - Намерени са 82 думи от търсенето |
-ан - (от (мет)ан)Хим. Наставка за образуване имена на производни на метана, напр. пропан. |
бан - банът, бана, мн. банове, м.Истор. Управител на област в балканските страни през Средновековието. |
ван - (англ. van)Авт. Лекотоварен автомобил тип фургон - камионетка. |
гаф - гафът, гафа, мн. гафове, (два) гафа, м.Разг. Неуместна, нетактична постъпка; неволна грешка с последици. |
гад - гадът, гада, мн. гадове, (два) гада, м. и гад, гадта, само ед., ж.1. Остар. Само м. Животно, птица.2. Пренебр. Само ж. Паразити (б... |
газ - газът, газа, мн. газове, м.1. Въздухообразното състояние на вещество.2. Само мн. Газообразни отделяния в стомаха и червата. |
гал - (нем. Gal по собств. Galileo Galilei)Физ. Единица за измерване на ускорението, равна на 1 см/сек на сек. |
дан - данта, само ед., ж. Остар. Нещо, което трябва да се даде или върне; данък, дължимо. • Отдавам дан (на някого). Оказвам дължимата п... |
пан - панът, пана, мн. панове, м. 1. Учтиво обръщение към мъж в някои славянски страни; господин. 2. Истор. Полски помешчик. |
сан - санът, сана, мн. санове, (два) сана, м. 1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика. 2. Звание, пост, с... |
хан - ханът, хана, мн. ханове, м. Истор. Прабългарски, тюркски владетел. Хан Аспарух. // прил. хански, ханска, ханско, мн. хански. Ханск... |
чан - чанът, чана, мн. чанове, (два) чана, м. Звънец хлопатар, който може да се използва и като музикален инструмент. Родопски чанове. |
ген - генът, гена, мн. гени, (два) гена, м.Спец. В биологията — елементарна единица на наследствеността.// прил. генен. |
сган - сганта, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа, паплач. |
орган - мн. органи, (два) органа, м. 1. Част от организъм с определена структура и функция. Зрителен орган. 2. Оръдие, средство. Телевизия... |
маган - мн. магани, (два) магана, м. Машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук. |
наган - мн. нагани, (два) нагана, м. Вид револвер с въртящ се барабан. |
риган - само ед. Ароматна (планинска) билка с бледолилави цветчета, която се използва за чай и за подправка. |
тиган - мн. тигани, (два) тигана, м. Кръгъл плитък домакински съд за пържене с дълга дръжка. • Блести като тиган на месечина. Разг. Ирон. ... |
юрган - мн. юргани, (два) юргана, м. Дебела завивка за спане, изпълнена с памук или вълна. Завивам се с юрган. // прил. юргански, юрганска... |