мн. стихии, ж. 1. Неконтролируема природна сила (която не се подчинява на човешката воля). 2. Прен. Само ед. Любима професионална област, в която човек се проявява най-добре. Неговата стихия е изкуството. Той е в стихията си.
Съновник: Стихия
природна в съня е предупреждение срещу всяко излишество, необузданост, лекомислие, прахосничество и прибързаност.