| пр----- - Намерени са 243 думи от търсенето |
|---|
| прираст - само ед. Увеличаване на обема, на количеството в сравнение с предишен обем, количество. Годишен прираст на населението. |
| прирева - приревеш, мин. св. приревах, мин. прич. приревал, св. — вж. приревавам. |
| природа - само ед. 1. Заобикалящият ни материален свят, който не е резултат от човешка дейност. Жива и нежива природа. 2. Основно съзидателн... |
| присадя - присадиш, мин. се. присадих, мин. прич. присадил, се. — еж. присаждам. |
| пристав - мн. пристави, м. Остар. Началник на полицейски участък. • Съдебен пристав. Съдия-изпълнител. |
| притома - само ед. Вътрешно усещане за тежест, отпуснатост, отпадналост, обикновено свързано със сладостни чувства. Стоя в притома. |
| прихвам - прихваш, несв. и прихна, св. Внезапно започвам да се смея неедържано; разсмивам се. |
| причина - мн. причини, ж. 1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара. 2. Основание, предлог за ... |
| пробвам - пробваш, несв.; какво. Правя проба. — пробвам се. Пробвам себе си. |
| пробера - пробереш, мин. св. пробрах, мин. прич. пробрал, св. — вж. пробирам. |
| пробода - прободеш, мин. св. прободох, мин. прич. пробол, св. — вж. пробождам. |
| провала - обикн. ед. 1. Пропаст, дълбока яма. 2. Прен. Проваляне. • На провала. Невъздържано, без ограничения. |
| проваля - провалиш, мин. св. провалих, мин. прич. провалил, св. — вж. провалям. |
| проведа - проведеш, мин. св. проведох, мин. прич. провел, св. — вж. провеждам. |
| провлак - мн. провлаци, (два) провлака, м. Тясна ивица земя между две морета, която съединява големи територии суша. |
| проглас - само ед. 1. Прогласяване. 2. Въвеждаща част; предговор, предисловие. |
| продера - продереш, мин. св. продрах, мин. прич. продрал, св. — вж. продирам. |
| продран - продрана, продрано, мн. продрани, прил. 1. Прокъсан. 2. Дрезгав, прегракнал. Продран глас. |
| прозаик - мн. прозаици, м. 1. Автор на проза. 2. Скучен човек. |
| проказа - само ед. Тежка кожна болест. |