боят, боя, мн. боеве, (два) боя, м.1. Само ед. Нанасяне на удари с цел да се причини болка. Свикнал на бой.2. Нанасяне на удари или борба в игра или състезание. Бой със снежни топки. Юмручен бой. Боксьорите направиха добър бой. Бой на петли.3. Въоръжено сблъскване, сражение, битка. Загина в бой. Водим ожесточени боеве. - Ям бой. Разг. Бият ме. - Налитам на бой. Разг. Имам лошия навик да се налагам чрез бой.• Смилам/ смели или спуквам/ спукам или съдирам/ съдера от бой. Разг. Пребивам; побеждавам категорично в състезание.

Че водиш, ако сънуваш, предвещава кавги с приятели и колеги. Ако наблюдаваш двубой насън, ще те замесят в скандал.

battle