предлог. 1. За изразяване на изключване от общото; с
изключение на, без да се брои. В
този град освен тебе никого не познавам. 2. За изразяване на добавка, на съществуване на нещо в повече. Освен Париж съм посетила и други европейски столици. 3. В състава на сложни съюзи за изключване: освен да, освен че, освен ако. • Освен това. Вметнат израз при изтъкване на доказателства — без да се брои това. Освен това аз съм и лекар.