| че--- - Намерени са 27 думи от търсенето |
|---|
| чебър - мн. чебъри, (два) чебъра, м. Диал. Дървен съд за течности, подобен по форма на каца, с дръжки като уши за носене. |
| чесън - само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус. // прил. чеснов, чеснова, чесново, ... |
| чезна - чезнеш, чезнах, чезнал. 1. Постепенно преставам да се виждам. Планинските хребети чезнеха зад хоризонта. 2. Постепенно преставам д... |
| чекна - чекнеш, чекнах,чекнал, несв.; какво. Разг. 1. Разтварям много силно, до болка (части на тялото); разчеквам. Чекна пръстите си. 2. ... |
| чепат - чепата, чепато, мн. чепати, прил. 1. Който има чепове; чворест. 2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга. 3. Прен. Разг. За човек... |
| чепка - мн. чепки, ж. Част от грозд с няколко зърна. |
| черга - мн. черги, ж. 1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги. 2. Прен. Разг. Социално положение. Търси си жена от св... |
| черда - мн. черди, ж. Чарда. |
| черта - мн. черти, ж. 1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти. 2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от... |
| четка - мн. четки, ж. 1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се плоска основа, върху която са набодени влакна, косм... |
| чешма - мн. чешми, ж. 1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода.Край селото изградиха белокаменна чешма. 2. Отклон... |
| черво - мн. черва, ср. 1. Еластична тръба в тялото на човека и животните, по която преминава храната, след като излезе от стомаха. Дебело ... |
| четмо - ср., само ед. Остар. Умение да се чете; четене. Уча на четмо и писмо. |
| чекия - мн. чекии. Разг. Сгъваемо джобно ножче. |
| четец - мн. четци. 1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец. 2. Остар. Читател. |
| чешит - мн. чешити. 1. Диал. Разг. Сорт, разновидност. Днес купих пък друг чешит череши. 2. Разг. Странен човек, особняк. Такъв чешит ка... |
| челен - челна, челно, мн. челни, прил. 1. Който се отнася до чело. Челна кост. 2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар. 3. Прен.... |
| челик - м., само ед. Остар. Стомана. //прил. челичен. |
| челяд - челядта, само ед., ж. Разг. 1. Децата в едно семейство. Многобройна челяд. 2. Членовете на едно семейство; домочадие. //прил. челя... |
| ченге - мн. ченгета, ср. Жарг. Полицай. |