| обу - Намерени са 40 думи от търсенето |
|---|
| об- - представка. В състава на глаголи със значение: 1. Действието обхваща обекта от всички страни, напълно: обграждам, обвивам, обземам... |
| общ - обща, общо, мн. общи, прил. 1. Който принадлежи на повече хора. Цвете семейства имат общо жилище. 2. В който участват мнозина; кол... |
| обуя - обуеш, мин. св. обух, мин. прич. обул, св. — вж. обувам. |
| кобур - мн. кобури, (два) кобура, м. Кожен калъф за пистолет. Под куртката му се виждаше кобурът на пистолета. |
| лобут - само ед. Диал. Бой като наказание. |
| обуча - обучиш, мин. св. обучих, мин. прич. обучил, св. — вж. обучавам. |
| обуща - само мн. Обувки (във 2 знач.). |
| глобус - мн. глобуси, (два) глобуса, м.1. Модел на земното кълбо, използван като учебно средство.2. Остар. Кълбовиден абажур. |
| необут - необута, необуто, мн. необути, прил. Който не е обут; бос. |
| обувам - обуваш, несв. и обуя, св. 1. Какво. Поставям на краката си обувки. Обувам обувките си. 2. Какво. Обличам панталони, гащи, чорапи и... |
| обувки - обувка, ж. 1. Изделие от кожа или друг материал, което има твърда подметка и се поставя върху краката. Чехлите са удобни домашни о... |
| обухам - обухаш, св. — вж. обухвам. |
| обущар - обущарят, обущаря, мн. обущари, м. Човек, който произвежда и/или поправя обувки. // прил. обущарски, обущарска, обущарско, мн. обу... |
| автобус - мн. автобуси, (два) автобуса.Многоместен автомобил за превоз на пътници. // прил. автобусен, автобусна, автобусно, мн. автобусни. |
| аеробус - (фр. aerobus по аеро- + лат. (omni)bus 'за всички')Транспортен свръхзвуков самолет за 400—500 пътници.// Прил. аеробусен... |
| глобула - (фр. globule, нем. Globule по лат. globulus 'топче')Фарм. Лекарствено средство във вид на топче. |
| обуздая - обуздаеш, мин. св. обуздах, мин. прич. обуздал, св. — вж. обуздавам. |
| обухвам - обухваш, несв. и обухам, св.; какво. Чрез бухане изчиствам нещо от прах; отупвам, отърсвам. |
| пробуда - само ед. Състояние преди окончателното събуждане; пробуждане. |
| побутна - побутнеш, мин. св. побутнах, мин. прич. побутнал, св. — вж. побутвам. |