| обу - Намерени са 40 думи от търсенето |
|---|
| робувам - робуваш, несв. Роб съм, намирам се в робско положение. // същ. робуване, ср. |
| преобуя - преобуеш, мин. св. преобух, мин. прич. преобул, св. — вж. преобувам. |
| пробудя - пробудиш, мин. св. пробудих, мин. прич. пробудил, св. — вж. пробуждам. |
| глобулин - (фр. globuline, нем. Globulin по лат. globulus 'топче')Биохим. Група белтъчни вещества, някои от тях богати на имунни те... |
| микробус - мн. микробуси, (два) микробуса, м. Автобус с по-малки размери и малко места. |
| обувалка - мн. обувалки, ж. Прибор (с форма на лъжица) за по-лесно обуване на обувки. |
| обусловя - обусловиш, мин. св. обуслових, мин. прич. обусловил, св. — вж. обуславям. |
| обучавам - обучаваш, несв. и обуча, св.; кого, на какво. Предавам знания или умения; уча. — обучавам се/обуча се. Уча се на нещо. |
| обучение - мн. обучения, ср. Системно преподаване на учебен предмет, на специалност. Обучение по математика. Редовно обучение. |
| побутвам - побутваш, несв. и побутна, св.; кого. Докосвам леко. Побутвам по рамото. |
| пробутам - пробуташ, св. — вж. пробутвам. |
| необуздан - необуздана, необуздано, мн. необуздани, прил. 1. Който не се сдържа, не се подчинява; своеволен. Необуздан кон. 2. Който не може д... |
| обуздавам - обуздаваш, несв. и обуздая, св. 1. Кого. Укротявам, сдържам, ограничавам, усмирявам някого, който буйства. 2. Прен. Какво. Успокоя... |
| обуславям - обуславяш, несв. и обусловя, св.; какво. 1. Поставям условие за изпълнението на някакво действие. 2. Ставам причина за нещо. Влага... |
| преобувам - преобуваш, несв. и преобуя, св.; какво/кого. Събувам нещо и обувам на негово място друго нещо. — преобувам се/преобуя се. Преобува... |
| пробуждам - пробуждаш, несв. и пробудя, св. 1. Кого. Събуждам. 2. Прен. Какво. Правя да станат живи спомени, мисли, чувства и др.; възкресявам... |
| пробутвам - пробутваш, несв. и пробутам, св. 1. Кого. Прекарвам с бутане. 2. Разг. Какво/кого. Продавам или давам незабелязано нещо некачестве... |
| ранобуден - ранобудна, ранобудно, мн. ранобудни, прил. Който е свикнал да се буди рано. |
| ранобудник - мн. ранобудници, м. Човек, който е свикнал да става рано. |
| ранобудница - мн. ранобудници, ж. Жена ранобудник. |