нервът, нерва, мн. нерви, (два) нерва, м. 1. Спец. Един от най-тънките израстъци на главния и гръбначния мозък, който управлява дейността на организма. Зрителен нерв. 2. Само мн. Цялостната система от такива израстъци, която определя дейността на организма и поведението на човека. 3. Само мн. Състояние на раздразненост. Страдам от нерви. 4. Жилка на растителен лист. 5. Прен. Разг. Само ед. Жизненост, бодрост. Има нерв в работата му. • Късам нервите (на някого). Силно дразня, нервирам. • Нямам нерви. Не мога повече да издържам на някакво напрежение. • Дебели нерви. Спокоен, търпелив, невъзмутим (човек).

в съня предупреждават да се въздържаш от прибързани решения и да не издаваш плановете си пред случайни хора.

nerve