Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

кава - Намерени са 37 думи от търсенето
кова - ковеш, мин. св. ковах, мин. прич. ковал, несв. 1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изде...
кама - мн. ками, ж.1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.2. Железен или дървен клин.
кажа - кажеш, мин. св. казах, мин. прич. казал , св. — вж. казвам.
каза - мн. кази, ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия.
кака - мн. каки, ж. 1. По-голяма сестра. Вкъщи ли е кака ти? 2. По-голяма братовчедка. 3. Разг. В съчетание с женско име. Всяка по-голяма...
кала - само ед. Стайно цвете с едри бели фуниевидни цветове.
кана - мн. кани, ж. Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора. Кана с ...
капа - мн. капи, ж. Разг. Шапка. Ходи винаги с капа.
каса - мн. каси, ж. 1. Железен шкаф, сандъче или кутия за съхраняване на пари и други ценности. Огнеупорна каса. 2. Място или гише, къдет...
каца - мн. каци, ж. Голям съд, направен от стегнати с метални обръчи подредени една до друга дъски, с форма на издут цилиндър или на прес...
кача - качиш, мин. св. качих, мин. прич. качил, св. — вж. качвам.
каша - мн. каши, ж. 1. Ястие от сварено с вода или мляко брашно. Пиле с каша. 2. Гъста смес от еднородни частици (смлени плодове, зеленчу...
лава - само ед. 1. Огнена разтопена силикатна маса, която се изхвърля при изригване на вулкан. Лавата е заляла и унищожила огромни земни ...
тава - мн. тави, ж. 1. Плосък разлат домакински съд от метал с кръгла или правоъгълна форма, предназначен за печене. Голяма тава. 2. Прен...
хава - само ед. 1. Остар. Време, състояние на атмосферата. 2. Разг. Ситуация, положение, състояние, настроение. Каква е хавата в училище?...
киви - мн. кивита, ср. Птица от разред безкрили, подклас бягащи птици, които имат перушина, наподобяваща косми, и живеят в Нова Зеландия.
кавак - мн. каваци, (два) кавака, м. Диал. Топола.
кавал - мн. кавали, (два) кавала, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал.
мукава - мн. мукави, ж. Дебела хартия, картон. // прил. мукавен, мукавена, мукавено, мн. мукавени. Мукавена кутия.
такава - — вж. такъв.
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: