| з---- - Намерени са 111 думи от търсенето |
|---|
| зълва - мн. зълви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му. |
| зърна - зърнеш, мин. св. зърнах, мин. прич. зърнал, св. — вж. зървам. |
| зяпам - зяпаш, несв. 1. Стоя с отворена уста. 2. Зея (в 1 знач.). |
| зяпач - мн. зяпачи, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи. |
| зяпна - зяпнеш, мин. св. зяпнах, мин. прич. зяпнал, св. — вж. зяпвам. |
| звъня - звъниш, мин. св. звънях, мин. прич. звънял, несв. и звънна, св. 1. Издавам звън. Телефонът звъни. 2. За глас, смях и звук, подобен... |
| зимъс - нареч. Разг. През зимата. |
| зорък - зорка, зорко, мн. зорки, прил. 1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед. 2. Който е бдителен, проницател... |
| зубър - мн. зубри, (два) зубъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа. |
| зъбен - зъбна, зъбно, мн. зъбни, прил. 1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста. 2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно коле... |
| зъбер - мн. зъбери, (два) зъбера, м. 1. Издадена остра скала. 2. Издатина на крепостна стена. |
| зъбец - мн. зъбци, (два) зъбеца, м. 1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож. 2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкан... |
| зърно - мн. зърна, ср. 1. Плод и семе от житните и бобовите култури. Зърно царевица. Кафе на зърна. 2. Само ед. Много такива семена заедно... |
| звено - мн. звена, ср. 1. Брънка, халка от метална верига. 2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия. ... |
| зебло - само ед. Груба конопена тъкан, от която се правят чували. |
| злост - злостта, само ед., ж. Злоба, омраза. Изсипа върху него цялата си злост. // прил. злостен, злостна, злостно, мн. злостни. |
| злояд - злояда, злоядо, мн. злояди, прил. Който яде малко и не всяка храна. Злоядо дете. |
| зодия - мн. зодии, ж. 1. Съзвездие от зодиака. Роден съм под зодията лъв. 2. Съдба, предопределение. Такава ми е зодията. 3. Прен. Странен... |
| зомби - мн. зомбита, м. 1. Съживен мъртвец, дух. 2. Безволев човек; човек с разстроена психика; чудак. |
| зорко - нареч. Внимателно, бдително, старателно. Следя зорко. Пазя зорко. |