дискретна, дискретно, мн. дискретни, прил. 1.
Който е
способен да пази
тайна.
Дискретен човек. 2. Който се върши незабелязано от другите; таен. Дискретна постъпка. 3. Който е прекалено личен, не трябва да привлича вниманието на останалите. Дискретен въпрос. II същ. дискретност, дискретността, ж. // нареч. дискретно. Питам дискретно за нея.