вил - Намерени са 56 думи от търсенето |
вал - валът, вала, мн. валове, (два) вала.Дълъг и висок земен насип. |
вол - волът, вола, мн. волове, (два) вола, м.Скопено мъжко говедо, което се използва за работа.// прил. волски. |
вие - или съкр. вий, вин. вас, крат. ви, дат. остар. вам. крат. ви, лично мест.1. Употребява се за посочване на лицата, на които се гово... |
бил - (англ. bill)В Англия, САЩ и др. - законопроект. |
вид - видът, вида, само ед., м.Външност, видим облик, изглед. |
вий - лично мест. съкр — вж. вие. |
вик - викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.2. Зов... |
вир - вирът, вира, мн. вирове, (два) вира, м.1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.2. Диал. Локва, гьол.// същ. умал. вирче. |
вис - неизм.Висини. Небесна вис. |
виц - вицът, вица, мн. вицове, (два) вица. м.Кратък забавен разказ с неочакван, остроумен край; анекдот. |
вия - виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил.; какво.1. Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам.2. Суча, усуквам. Вия въже.3. Сбирам в ед... |
вип - (англ. VIP, съкр. от Very Important Person)1. Абревиатура за означаване на много важна личност, високопоставено лице.2. Зала за по... |
кил - килът, кила, мн. килове, (два) кила, м. Спец. 1. Надлъжно поставена греда, която преминава по цялото дъно на плавателен съд. 2. До... |
мил - мила, мило, мн. мили, прил. 1. Скъп, любим, обичан. Мила моя мамо. 2. Приятен, привлекателен. Тя е мило момиче. // прил. умал. мил... |
тил - тилът, тила, мн. тилове, (два) тила, м. 1. Задната част на главата и шията у човека и у някои животни. Удрям го в тила. 2. Прен. Т... |
вила - мн. вили, ж.Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка. |
вилка - мн. вилки, ж.Устройство в апарат с раздвоени краища. Вилка на телефон. |
вилан - (лат. villanus)Ист. Феодален селянин в Западна Европа.// прил. вилански. |
свила - само ед. Остар. 1. Коприна. Коси като от свила. 2. Влакнести израстъци на царевичен кочан. |
цвиля - цвилиш, мин. св. цвилих, мин. прич. цвилил, несв. 1. За кон — издавам продължителен рязък звук. 2. Прен. Разг. Пренебр. Смея се пр... |