Буква Ж |
жълтеникав - жълтеникава, жълтеникаво, мн. жълтеникави, прил. Който напомня жълт; възжълт, с жълт оттенък. Жълтеникава коса. |
жълтеница - само ед. Болест на черния дроб, придружена с пожълтяване на кожата и лигавиците; хепатит. // прил. жълтеничав, жълтеничава. жълтен... |
жълтея - жълтееш, мин. св. жълтях, мин. прич. жълтял, несв. 1. Постепенно ставам жълт; пожълтявам. Листата вече жълтееха. 2. Жълтея се. Жъл... |
жълтея се - жълтееш се, мин. св. жълтях се, мин. прич. жълтял се, несв. Откроявам се с жълтия си цвят, виждам се като жълт. В тъмнината се жъл... |
жълтина - само ед. 1. Качество на жълт. 2. Диал. Жълтък на яйце. |
жълтица - мн. жълтици, ж. Златна монета. Наниз от жълтици. |
жълто- - Първа съставна част на сложни думи със значение жълт, напр. жълто-зелен, жълто-бял. |
жълто-зелен - жълто-зелена, жълто-зелено, мн. жълто-зелени, прил. С цвят между жълт и зелен. Жълто-зелени листа. |
жълто-червен - жълто-червена, жълто-червено, мн. жълто-червени, прил. Който е жълт с червен оттенък. Жълто-червен пламък. |
жълтурка - мн. жълтурки, ж. Малка жълта пойна птица. |
жълтурче - мн. жълтурчета, ср. Вид тревисто растение от семейство лютикови с малки листа и дребни жълти цветове. Ливадата беше осеяна с жълту... |
жълтък - мн. жълтъци, (два) жълтъка, м. Гъсто жълто вещество, представляващо вътрешната част на птиче яйце. // прил. жълтъчен, жълтъче-на, ... |
жълъд - мн. жълъди, (два) жълъда, м. Плод на дъб. |
жъна - жънеш, мин. св. жънах и жънах, мин. прич. жънал и жънал, несв. 1. Какво, с какво. Режа със сърп или машина над корена стъблата на ... |
жътва - само ед. 1. Жънене. Жътвата ще започне скоро. 2. Времето, когато се жъне. Родена съм по жътва. 3. Реколта. Богата жътва. Слаба жът... |
жътвар - жътварят, жътваря, мн. жътвари, м. Мъж, който жъне. |
жътварка - мн. жътварки, ж. Жена, която жъне. |
жътварски - жътварска, жътварско, мн. жътварски, прил. Който е свързан с жътвар, и жътварка,. Жътварски песни. |
жътвен - жътвена, жътвено, мн. жътвени, прил. Който се отнася до жътва. Жътвен сезон. |