Буква Ж |
жлъч - жлъчта, само ед., ж. Силна ненавист, омраза, злоба, обикн. изразена с думи, с усмивка. |
жлъчен - жлъчна, жлъчно, мн. жлъчни, прил. 1. Който е свързан с жлъчка. Жлъчен мехур. Жлъчен пясък. 2. Който е изпълнен с жлъч; язвителен, ... |
жлъчка - мн. жлъчки, ж. 1. Вътрешен орган с вид на мехурче, сраснало в черния дроб, в което се събира сок; жлъчен мехур. Имам болна жлъчка.... |
жлъчко- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчен сок, напр. жлъчкогонен, жлъчкоотделяне, жлъчкообразуване... |
жлъчно- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчка (в 1 знач.), напр. жлъчнокаменен. |
жмичка - само ед. Детската игра криеница. |
жокей - жокеят, жокея, мн. жокеи, м. 1. Професионален ездач, обикн. при конни състезания. 2. Ездач на коне в цирка. // прил. жокейски, жок... |
жокейка - мн. жокейки, ж. 1. Жена жокей. 2. Шапка с козирка, която се носи обикн. от жокеите. |
жонглирам - жонглираш, несв. и св. с какво. 1. Сръчно и ловко подхвърлям и ловя няколко предмета едновременно пред публика. 2. Прен. Изкусно б... |
жонгльор - мн. жонгльори, м. 1. Цирков артист, който се занимава с жонглиране. 2. Прен. Човек, който изкусно борави с думи, факти и под., за ... |
жонгльорка - мн. жонгльорки, ж. Жена жонгльор. |
жонгльорствам - жонгльорстваш, несв.: какво. Жонглирам (във 2 знач.). |
жоржет - само ед. Тънък, лек плат от вълна, памук или коприна с грапава повърхност. // прил. жоржетен, жоржетена, жоржетено, мн. жоржетени. |
жребец - мн. жребци, (два) жребеца, м. 1. Породист кон за разплод. Купиха жребци от скъпа порода. 2. Буен млад кон за езда. Възседна белия ... |
жребий - жребият, жребия, мн. жребии, (два) жребия, м. 1. Условен знак за хвърляне или изтегляне измежду много други еднакви с него при спо... |
жребица - мн. жребици, ж. Млада кобила. |
жребна - мн. жребни, прил. Само за кобила — която е бременна. |
жребче - мн. жребчета, ср. Малкото на кобила. |
жребя се - жребиш се, мин. св. жребих се, мин. прич. жребил се, несв. Само за кобила — раждам конче. |
жрец - жрецът, жреца, мн. жреци, м. 1. В езическите религии — свещенослужител. Жрецът изричаше заклинания. 2. Прен. Отдаден на велика иде... |
жрица - мн. жрици, ж. Жена жрец. |
жужа - жужиш, мин. св. жужах, мин. прич. жужал, несв. 1. За насекомо — при летене издавам с крила характерен шум; бръмча. Пчелите жужаха ... |
жужукам - жужукаш, несв. Жужа. |
жулвам - жулваш, несв. и жулна, св. 1. Жуля леко, един път. 2. Удрям, шибам. Жулна коня с камшика. |
жулна - жулнеш, мин. св. жулнах, мин. прич. жулнал, св. — вж. жулвам. |
жуля - жулиш, мин. св. жулих, мин. прич. жулил, несв. 1. Какво. Трия, претривам кожа или друга повърхност. Ремъкът жули шията на коня. 2.... |
жумерка - мн. жумерки, ж. Диал. 1. Обикн. мн. Малки препържени парченца, останали след топене на свинска мас; пръжки. 2. Прен. Ирон. Слаб, с... |
жумя - жумиш, мин. св. жумях, мин. прич. жумял, несв. 1. Стоя с притворени очи, обикн. поради силна светлина. 2. Стоя със затворени очи. ... |
жупан - мн. жупани, м. Истор. Административен управител на териториално обединение у южните славяни в историческото минало. |
жупел - само ед. Остар. Сяра. • Сипя огън и жупел. 1. Излъчвам силна горещина. Слънцето сипе огън и жупел. 2. Остро, яростно критикувам, н... |
жур - журът, жура, мн. журове, (два) жура, м. Дневно събиране и увеселение в частен дом. В петък ще има жур у Иванова. |
жури - мн. журита, ср. 1. Комисия от специалисти, която оценява участниците и определя първенците в състезания, конкурси и под. 2. Спец. ... |
журнал - мн. журнали, (два) журнала, м. 1. Модно списание — за облекло, мебели и под. 2. Книга за вписване на ежедневната входяща и изходящ... |
журналист - мн. журналисти, м. Лице, което професионално се занимава с журналистика. |
журналистика - само ед. 1. Литературна публицистична дейност във вестник, списание, радио, телевизия и телеграфна агенция. 2. Специалност във вис... |
журналистичен - журналистична, журналистично, мн. журналистични, прил. Който се отнася до журналист; журналистически. Журналистичен талант. |
журналистически - журналистическа, журналистическо, мн. журналистически, прил. Който се отнася до журналист и журналистика. Журналистическо проучван... |
журналистка - мн. журналистки, ж. Жена журналист. |
журча - журчиш, мин. св. журчах, мин. прич. журчал, несв. За насекоми — жужа. |
жълт - жълта, жълто, мн. жълти, прил. Който има цвят на злато или вътрешност на яйце. Жълти цветя. • Жълт печат. Печат с булевардно, сенз... |