Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

sla - Намерени са 117 думи от търсенето
славословя - славословиш, мин. св. славослових, мин. прич. славословил, несв.; какво/кого. Възхвалявам прекалено; величая, превъзнасям. // същ....
славянство - само ед. Съвкупност от славянските народи.
транслация - само ед. 1. Предаване на извън-студийни радио- и телевизионни предавания. 2. Приемане на електрически сигнали и предаването им от ...
уславям се - уславяш се, несв. и условя се, св.; за какво, с кого. Уговарям се, уточнявам условия. Условихме се за времето на заплащане. Услови...
благославям - благославяш, несв. и благословя.1. Спец. От духовно лице — произнасям молитвени слова за благополучие, щастие, успех, които се при...
наслаждавам - наслаждаваш, несв. и насладя, св.; кого. Доставям наслада. — наслаждавам се/насладя се. Изпитвам наслада. Наслаждавам се на хубава...
наслаждение - само ед. Много голямо удоволствие, наслада. С наслаждение се потопи в морето.
православие - само ед. Източното християнско вероизповедание.
подсладявам - подсладяваш, несв. Подслаждам.
православен - православна, православно, мн. православни, прил. Който се причислява към православието. Православна църква.
пустославие - само ед. Стремеж към слава; тщеславие.
сладкодумка - мн. сладкодумки, ж. Сладкодумна жена.
славословие - мн. славословия, ср. Славословене.
сладкарница - мн. сладкарници, ж. Магазин или кафене, където се продават/сервират сладкиши и безалкохолни напитки.
сладководен - сладководна, сладководно, мн. сладководни, прил. 1. Който обитава реки и езера, т. е. несолени води. Сладководна риба. 2. Чиито во...
сладкодумен - сладкодумна, сладкодумно, мн. сладкодумни, прил. Който умее да говори и разказва увлекателно; който предизвиква вниманието и интер...
сладкодумец - мн. сладкодумци, м. Сладкодумен човек.
сладкодумие - само ед. Способност на сладкодумец.
услаждам се - услаждаш се, несв. и усладя се, св.; на кого. Доставям наслада, удоволствие, задоволство, желание пак да изпитам. Печеното месо се...
присламча се - присламчиш се, мин. св. присламчих се, мин. прич. присламчил се, св. — вж. присламчвам се.
страници: 1 2 3 4 5 6
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: