| sl - Намерени са 488 думи от търсенето |
|---|
| случа се - случиш се, мин. св. случих се, мин. прич. случил се, св. — вж. случвам се. |
| слушалки - само мн. Слушалка (във 2 знач.). |
| слушател - слушателят, слушателя, мн. слушатели, м. 1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и др. М... |
| унаследя - унаследиш, мин. св. унаследих, мин. прич. унаследил, св. — вж. унаследявам. |
| услужвам - услужваш, несв. и услужа, св.;на кого. Правя услуга, помагам. Услужих и с пари. // същ. услужване, ср. |
| часослов - мн. часослови, (два) часослова. м. Спец. Църковна книга с молитви за различни часове на денонощието. |
| подслоня - подслониш, мин. св. подслоних, мин. прич. подслонил, св. — вж. подслонявам. |
| помислям - помисляш, несв. и помисля, св. 1. Мисля определено време. Трябва да помисля. 2. Внезапно ми идва някаква мисъл в ума; струва ми се... |
| последен - последна, последно, мн. последни, прил. 1. Който е най-отзад, най-накрая, след който няма друг. Последен ден на лятото. Последно и... |
| послепис - само ед. Послеслов. |
| послешен - послешна, послешно, мн. послешни, прил. Разг. Който става по-късно, по-после по отношение на някакво действие; по-късен, следващ. |
| послушен - послушна, послушно, мн. послушни, прил. Който се покорява, изпълнява съвети, слуша. Послушно дете. |
| проследя - проследиш, мин. св. проследих, мин. прич. проследил, св. — вж. проследявам. |
| следобед - мн. следобеди, (два) следобеда, м. 1. Време на деня между обеда и вечерята. Горещите юлски следобеди са уморителни. 2. Като нареч.... |
| слободия - само ед. Разг. Пренебр. Разпуснатост, разпасаност, беззаконие. Това не е свобода, а слободия. |
| словесен - словесна, словесно, мн. словесни, прил. 1. Който се отнася до слово и до словесност. 2. Който е с думи; говорен. Словесен портрет. |
| словоред - само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред. |
| служебен - служебна, служебно, мн. служебни, прил. 1. Който е свързан със служба (в 1 и 2 знач.). Служебни задължения. Служебно пътуване. Слу... |
| служител - служителят, служителя, мн. служители, м. 1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ. 2. Прен. Лице, което работи или служи (... |
| услужлив - услужлива, услужливо, мн. услужливи, прил. 1. Който е готов винаги да прави услуги. 2. Прен. Който е в състояние веднага да служи,... |