| oст - Намерени са 483 думи от търсенето |
|---|
| прострелвам - прострелваш, несв. и прострелям, св. 1. Какво/кого. Правя рана чрез стреляне. 2. Какво. Прочиствам огнестрелно оръжие чрез стрелба... |
| простудявам - простудяваш, несв. и простудя, св.; кого/ какво. Оставям някого или нещо на студ, че да изстине или да се разболее. Простудих ръце... |
| раздвоеност - раздвоеността, само ед., ж. 1. Душевно състояние на колебание при избор между две възможни неща. 2. Психическо заболяване, при кое... |
| разкрепостя - разкрепостиш, мин. св. разкрепостих, мин. прич. разкрепостил, св. — вж. разкрепостявам. |
| самодейност - самодейността, само ед., ж. 1. Дейност на самодеен състав. Художествена самодейност. 2. Прен. Пренебр. Неумела самоинициатива, изл... |
| самоличност - самоличността, само ед., ж. 1. Име, дата и място на раждане, професия на лице; идентичност. Установявам самоличност. 2. Прен. Само... |
| специалност - специалността, мн. специалности, ж. Клон от науката, техниката или изкуството, който се изучава за професия. В университета има по... |
| отговорност - отговорността, мн. отговорности, ж. 1. Само ед. Съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение. Проявявам голям... |
| петостенник - мн. петостенници, (два) петостенника, м. Геометрическа фигура, която има пет стени. |
| постоянство - мн. постоянства, ср. Твърдост, упоритост, неизменчивост на характера или на дейността. Постигам нещо с постоянство. |
| проституция - само ед. Проституиране. |
| простодушен - простодушна, простодушно, мн. простодушни, прил. Който не се преструва; безхитростен, искрен. // същ. простодушие, ср. // същ. про... |
| простолюдие - само ед. Прост народ, който не принадлежи към по-издигнатите съсловия. |
| противостоя - противостоиш, мин. св. противостоях, мин. прич. противостоял, несв.; на какво. Устоявам срещу нещо. Противостоя на бурите. Противо... |
| собственост - собствеността, само ед., ж. 1. Това, което е притежание, владение на някого — имот, вещи, пари. Къщата е моя собственост. Частна с... |
| апострофирам - апострофираш.Прекъсвам говорещото лице с дума или забележка, за да изразя отношение или да дам оценка. |
| агностицизъм - (по а- + гр. gnosis 'знание')Философски възглед, който отрича познаваемостта на обективната действителност. |
| драгоценност - драгоценността, мн. драгоценности, ж. Остар. 1. Само ед. Качество на драгоценен. 2. Обикн. мн. Скъпи вещи, накити; скъпоценност. |
| диагностирам - диагностираш, несв. и св. Поставям диагноза. |
| диагностичен - диагностична, диагностично, мн. диагностични, прил. Който се отнася до поставяне на диагноза. Диагностичен автомобилен пункт. |