| oст - Намерени са 483 думи от търсенето |
|---|
| дострашее ме - мин. св. достраша ме, мин. прич. дострашало ме, св. — вж. дострашава ме. |
| едностранчив - едностранчива, едностранчиво, мн. едностранчиви, прил. Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Е... |
| закостенявам - закостеняваш, несв. и закостенея, св. 1. Ставам твърд, като кост. 2. Прен. Не се развивам, оставам в едно и също състояние (за въз... |
| зрелостничка - мн. зрелостнички, ж. Ученичка, която завършва средно образование. |
| недостатъчен - недостатъчна, недостатъчно, мн. недостатъчни, прил. 1. Който не стига, в малко количество е. Недостатъчни средства. 2. Незавършен,... |
| одързостявам - одързостяваш, несв. и одързостя, св.; кого. Вдъхвам дързост; насърчавам. — одързостявам се/одързостя се. Осмелявам се, решавам се. |
| повърхностен - повърхностна, повърхностно, мн. повърхностни, прил. 1. Който не се задълбочава в разсъждения; лекомислен, бегъл, несериозен. 2. Ко... |
| постъпателен - постъпателна, постъпателно, мн. постъпателни, прил. Който се придвижва само напред. Постъпателно движение. |
| скъпоценност - скъпоценността, мн. скъпоценности, ж. Скъп предмет, обикн. бижу, изработено от благородни метали и инкрустирано със скъпоценни кам... |
| съвременност - съвременността, само ед., ж. Всичко, което става сега; сегашният живот. |
| безхитростен - безхитростна, безхитростно, мн. безхитростни.1. Който е лишен от хитрост; чистосърдечен.2. Който няма големи претенции; прост, иск... |
| боеготовност - боеготовността, само ед., ж.Готовност за бой, за воюване. Проверка на боеготовността на армията. |
| гостоприемен - гостоприемна, гостоприемно, мн. гостоприемни, прил.Който обича да приема гости и се отнася с голямо внимание към гостите си. Госто... |
| договореност - договореността, мн. договорености, ж. Условие в сключен договор. Изпълнявам договорености. |
| инфантилност - инфантилността, само ед., ж. Състояние на инфантилен; недоразвитост. |
| крепостничка - мн. крепостнички. ж. Истор. Жена крепостник. |
| многостенник - мн. многостенници, (два) многостенника, м. Спец. Геометрична фигура с най-малко четири стени. |
| националност - националността, мн. националности, ж. 1. Народност. 2. Принадлежност към някоя нация. Българска националност. |
| недостоверен - недостоверна, недостоверно, мн. недостоверни, прил. Който не отговаря на действителността; несигурен, който буди съмнения. Недосто... |
| напакостявам - напакостяваш, несв. и напакостя, св.; на кого. Пакостя много. Напакостиха му. |