| nak - Намерени са 139 думи от търсенето |
|---|
| знак - знакът, знака, мн. знаци и знакове, (два) знака, м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явлен... |
| инак - нареч. Иначе. |
| юнак - мн. юнаци, м. 1.Човек с изключителна сила, храброст; герой. Приказката за юнака и царската дъщеря. 2.Млад, силен и едър мъж. 3.Раз... |
| бунак - мн. бунаци, м.Разг. Грубо. Тъп, малоумен, ограничен човек; глупак. |
| данак - мн. данаци, (два) данака, м. Диал. Теле, което е израсло достатъчно и е отбито. // същ. умал. даначе, мн. даначета, ср. |
| накъм - предлог. Разг. Отношение към място като посока на движение. Тръгна накъм реката. |
| конак - мн. конаци, (два) конака, м. 1. Истор. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам ... |
| онака - нареч. Разг. По друг начин. Не така, а онака. Опита и така, и онака — не става. • Така-онака. По този и по онзи начин; всякак. |
| накит - мн. накити, (два) накита, м. Нещо, което служи за украса (пръстен, гривна, обици и др.). Имам скъпи накити. |
| накуп - нареч. 1. На едно място, във вид на куп. Събрах книгите накуп. 2. За хора — на едно място, заедно, вкупом. Те излязоха накуп. |
| възнак - нареч.По гръб, нагоре с лицето. |
| единак - мн. единаци, (два) единака, м. 1. Вълк, който ловува и живее сам. 2. Разг. Саможив човек; човек, който живее сам. |
| инакъв - инаква, инакво, мн. инакви, показ. мест. Различен от този, за който говорим; не такъв, друг. Дай ми един лист, но не такъв, а инак... |
| накъде - нареч. и съюз. В пряк и косвен въпрос — в коя посока, към кое място. Накъде си тръгнал? Питам те накъде си тръгнал. • Няма накъде.... |
| накъсо - нареч. Без удължаване, за малко време; накратко, сбито. Накъсо разказа какво се е случило. Накъсо, той ми е приятел и трябва да му... |
| онакъв - онакава, онакова, мн. онакива, показ. мест. Разг. Който не е такъв, а друг, различен. • Такъв-онакъв. Какъвто и да е. |
| трънак - мн. трънаци, (два) трънака, м. 1. Множество тръни. 2. Място, обрасло с тръни. |
| наклон - мн. наклони, (два) наклона, м. 1. Повърхност, заемаща положение между хоризонтално и вертикално. Малък наклон. 2. Повърхност, коят... |
| накова - наковеш, мин. св. наковах, мин. прич. наковал, св. — вж. наковавам. |
| накипя - накипиш, мин. св. накипях, мин. прич. накипял, св. - вж. накипявам. |