nak - Намерени са 139 думи от търсенето |
накупя - накупиш, мин. св. накупих, мин. прич. накупил, св. - вж. накупувам. |
накажа - накажеш, мин. св. наказах, мин. прич. наказал, св. — вж. наказвам. |
накаля - накалиш, мин. св. накалих, мин. прич. накалил, св. — вж. накалявам. |
накана - мн. накани, ж. Желание, готовност да се извърши нещо. |
накапя - накапеш, мин. св. накапах, мин. прич. накапал, св. — вж. накапвам. |
накача - накачиш, мин. св. накачих, мин. прич. накачил, св. — вж. накачвам. |
накича - накичиш, мин. св. накичих, мин. прич. накичил, св. — вж. накичвам. |
накрай - предлог. 1. Отношение към предмет, по протежение или отстрани на който се извършва действието. Живееше накрай село. 2. Като нареч.... |
накрая - нареч. След всичко, в края на всичко. Разгледаха града и накрая посетиха музея. |
спанак - само ед. Едногодишно тревисто пролетно растение от семейство лободови, с широки листа, използвани за храна. // прил. спаначен, спа... |
близнак - мн. близнаци, м.1. Всяко от две иди повече деца, родени от една майка едновременно. Тя роди близнаци. Те са близнаци. Имам брат бл... |
буренак - мн. буренаци, (два) буренака.Място, обрасло с бурени. |
годинак - мн. годинаци, м. Разг.Дете или животно на една година.// същ. умал. годиначе, мн. годиначета, ср. |
гръбнак - мн. гръбнаци, (два) гръбнака, м.1. Основата на човешки или животински скелет, съставена от прешлени; гръбначен стълб.2. Прен. Опор... |
гуанако - (исп. guanaco от кечуа huanako)Зоол. Диво южноамериканско животно, от което ламата и алпаката са опитомени видове. Lama guanicol. |
еднакъв - еднаква, еднакво, мн. еднакви, прил. Такъв, какъвто е друг; един и същ, напълно сходен. Те са еднакви по характер. // нареч. еднак... |
камънак - само ед. 1. Много камениста почва или място. В този камънак нищо не може да се роди. 2. Много камъни, нахвърляни заедно. |
накръст - нареч. Под формата на кръст; кръстообразно. Подреди клоните накръст. |
накъдря - накъдриш, мин. св. накъдрих, мин. прич. накъдрил, св. — вж. накьдрям. |
накълва - накълвеш, мин. св. накълвах, мин. прич. накълвал, св. — вж. накълвавам. |