iat - Намерени са 90 думи от търсенето |
занаятчийка - мн. занаятчийки, ж. Жена занаятчия. |
състоятелен - състоятелна, състоятелно, мн. състоятелни, прил. 1. Който има богатство; заможен, богат. Състоятелен господин. 2. Доказан, обоснов... |
съзаклятник - мн. съзаклятници, м. Участник в съзаклятие; заговорник. |
мероприятие - мн. мероприятия, ср. 1. Начинание, планирано действие, което цели осъществяването на нещо. Културно-просветни мероприятия. 2. Прен... |
настоятелка - мн. настоятелки, ж. Жена настоятел. |
настоятелен - настоятелна, настоятелно, мн. настоятелни, прил. 1. Който изразява настояване. 2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен. /... |
обстоятелен - обстоятелна, обстоятелно, мн. обстоятелни, прил. Подробен, съдържателен, обстоен, обмислен. Обстоятелен разговор. |
препятствам - препятстваш, несв. Преча. |
приятелство - само ед. Отношения между приятели (в 1 и 4 знач.); дружба. |
предприятие - мн. предприятия, ср. 1. Организация, изпълняваща производствени или други стопански задачи. Промишлено предприятие. 2. Остар. Пред... |
препятствие - мн. препятствия, ср. 1. Пречка, спънка, преграда. 2. В спорта — бариера, която се прескача при някои видове бягане. |
благоприятен - благоприятна, благоприятно, мн. благоприятни.Който съдейства за настъпването, за развитието на нещо добро; удобен, добър.// нареч.... |
занаятчийски - занаятчийска, занаятчийско, мн. занаятчийски, прил. 1. Който се отнася до занаятчия. Занаятчийско сдружение. 2. Който се отнася до... |
съзаклятнича - съзаклятничиш, мин. св. съзаклятничих, мин. прич. съзаклятничил, несв. Правя съзаклятие; заговорнича. |
насвяткам се - насвяткаш се, св. — вж. насвятквам се. |
сприятелявам - сприятеляваш, несв. и сприятеля, св.; кого. Спомагам установяване на приятелски отношения; сближавам. Общите им интереси ги сприят... |
занаятчийство - само ед. Практикуване на занаят. |
несъстоятелен - несъстоятелна, несъстоятелно, мн. несъстоятелни, прил. 1. Който не е в състояние да плаща. Несъстоятелен длъжник. 2. Неприемлив, н... |
настоятелство - мн. настоятелства, ср. 1. Група хора, избрани да ръководят стопанството на училище или църква. 2. Ръководство на дружество или орг... |
обстоятелство - мн. обстоятелства, ср. 1. Явление, което съпътства някакъв факт. 2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечен... |