| ddddd - Намерени са 3364 думи от търсенето |
|---|
| вишня - мн. вишни, ж.Вишна. |
| влияя - влияеш, мин. св. влиях, мин. прич. влиял, несв.Оказвам влияние (в 1 знач.). Той влияе върху дъщеря ми. Това ми влияе лошо.— влияя ... |
| втрия - втриеш, мин. св. втрих, мин. прич. втрил.— вж. втривам. |
| винил - (англ. vinyl по лат. vinum 'вино' + -ил)Хим. Органически радикал СН2=СН, образуващ важни продукти чрез полимеризация, ка... |
| витяз - (рус. витязъ)Ост. Юнак. |
| гидия - мн. гидии, м.Разг. Буен момък. Луд гидия. |
| гиздя - гиздиш, мин. св. гиздих, мин. прич. гиздил, несв.; кого/какво.Правя да стане гиздав; пременям, украсявам. Много го гиздиш това дет... |
| гипюр - (фр. guipure)Тънка дантела от пресукана коприна. |
| джинс - джинсът, джинса, мн. джинсове, (два) джинса, м. Разг. Род, потекло, произход. Като си вземаш жена, гледай да е от джинс. |
| дзифт - дзифтът, дзифта, само ед., м. Черна смола, асфалт; зифт. |
| дикиш - мн. дикиши, (два) дикиша, м. Диал. Линия на съшиване на две части; шев, ръб. • Двоен дикиш. Повторно извършване на някаква дейност... |
| димят - само ед. 1. Сорт грозде с жълто-зелени зърна и с приятен аромат. 2. Вино, приготвено от това грозде. |
| дипля - диплиш, мин. св. диплих, мин. прич. диплил, несв. 1. Правя на дипли. 2. Какво. Сгъвам, прегъвам. Дипля изпраните дрехи. 3. За план... |
| змияр - мн. змияри, м. 1. Човек, който отглежда змии. 2. Орел, който се храни със змии. |
| изпит - мн. изпити, (два) изпита, м. Проверка и оценка на знания върху определен предмет. Изпит по математика. Писмен изпит. Устен изпит. ... |
| изрия - изриеш, мин. св. изрих, мин. прич. изрил, св. - вж. изривам. |
| ислям - само ед. Религия, разпространена в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка, основана на учението за единен бог Аллах; мюсюлман... |
| иврит - само ед. Официалният език в Израел; староеврейски. |
| игрив - игрива, игриво, мн. игриви, прил. 1. Който е жизнерадостен, жив, подвижен, закачлив; бърз, изменчив. Игриви деца. Игриво котенце. ... |
| избия - избиеш, мин. св. избих, мин. прич. избил, св. — вж. избивам. |