| ---а-а - Намерени са 128 думи от търсенето |
|---|
| алпака - само ед.Сплав от мед, никел и цинк, подобна на сребро, от която обикновено се правят изделия за домакинството. |
| аркада - мн. аркади.1. Редица от арки, съставящи архитектурно цяло .2. Проход, галерия под редица от арки на колони. |
| армада - мн. армади.Голяма военноморска или военновъздушна флота. |
| ашлама - мн. ашлами.1. Разг. Облагородено чрез присаждане дърво, растение, присад.2. Остар. Ваксиниране; белегът, който остава от ваксинира... |
| апсара - (санскр. apsara)Мит. В индийската митология - божествена девойка. |
| балада - мн. балади, ж. Спец. 1. В литературата - лирико-епично стихотворение с фантастичен сюжет, което пренася читателя в тайнствена, нео... |
| барака - мн. бараки, ж.Лека дъсчена постройка за временно използване |
| бадана - Разтворена в вода бяла вар за боядисване (понякога с прибавка на хума за стабилизиране). |
| балама - мн. балами.Разг. Наивник, будала; човек, когото лесно могат да излъжат, да подведат. |
| бараба - мн. бараби.1. Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета.2. Разг. Бездомен, с лош външен вид човек. |
| будала - мн. будали. Разг. Грубо. Глупак. |
| бумага - мн. бумаги. Пренебр. Обикн. мн. Канцеларски документи, преписки, книги. |
| бакара - (ит. baccara)Вид игра на карти. |
| гавана - мн. гавани, ж.Валчест съд без дръжки, издълбан от цяло парче дърво. |
| гарафа - мн. гарафи, ж.Съд за вода с дълго тясно гърло и широко кръгло тяло. |
| гитана - (рус. гитана от исп. gitana)1. Испанска циганка, която пее и танцува по кабарета.2. Испански цигански танц. |
| -грама - (по гр. gramma 'буква, знак')Втора съставна част на сложни думи със значение 'запис, изображение', напр. радио... |
| досада - само ед. Чувство на неудовлетворение, отегчение, скука. Обхваща ме досада. // прил. досаден, досадна, досадно, мн. досадни. Досадн... |
| декада - мн. декади, ж. 1. Промеждутък от време, обхващащ десет дни; десетдневка. 2. Съвкупност от десет еднакви предмета, лица и др. |
| докажа - докажеш, мин. св. доказах, мин. прич. доказал, св. — вж. доказвам. |