| --------- - Намерени са 4183 думи от търсенето |
|---|
| двоеточие - мн. двоеточия, ср. Препинателен знак (:), който се поставя най-често пред изреждане. Тя обичаше всякакви плодове: ябълки, круши, б... |
| двойствен - двойствена, двойствено, мн. двойствени, прил. 1. Който се проявява в две страни, противоречив. Двойствено решение. Двойствено отно... |
| двоумение - мн. двоумения, ср. Състояние на нерешителност, раздвоеност; колебание. След дълги двоумения реши да тръгва. |
| двоумя се - двоумиш се, мин. св. двоумих се, мин. прич. двоумил се. несв. Не мога със сигурност да реша как да постъпя; колебая се. Двоумя се ... |
| дебелокож - дебелокожа, дебелокожо, мн. дебелокожи, прил. 1. Който има дебела кожа. Слонът е дебелокожо животно. 2. Прен. Пренебр. За човек — ... |
| дебнешком - нареч. Като дебна; предпазливо. |
| дежурство - мн. дежурства, ср. Изпълняване на служебни задължения от група хора в определена последователност. Нощно дежурство. |
| дезертьор - мн. дезертьори, м. Човек, който дезертира. |
| демоничен - демонична, демонично, мн. демонични, прил. 1. Който е присъщ на демон. 2. Прен. Който е коварен, зъл, властен. Демоничен поглед. /... |
| денонощен - денонощна, денонощно, мн. денонощни, прил. 1. Който трае едно денонощие. Денонощно дежурство. 2. Прен. Постоянен, непрекъснат. Ден... |
| десеторен - десеторна, десеторно, мн. десеторни, прил. Който е десет пъти по-голям. Взета под наем и изгубена вещ се плаща в десеторен размер. |
| детинство - само ед. 1. Детска възраст; детство. Приятел от детинство. 2. Детска постъпка; детинщина. |
| доведеник - мн. доведеници, м. Дете, обикн. момче, по отношение на втория си баща. |
| довереник - мн. довереници, м. 1. Доверен човек. 2. Разг. Доверител. |
| доверител - доверителят, доверителя, мн. доверители, м. Спец. В правото — човек, който е възложил на адвокат да защитава неговите права. |
| доживотен - доживотна, доживотно, мн. доживотни, прил. Който е предвиден да трае до края на живота на някого. Доживотен затвор. |
| докипи ми - мин. св. докипя ми, мин. прич. докипяло ми, св. — вж. докипява ми. |
| доколкото - нареч. и съюз. 1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва предел в степента на признак, означен в главн... |
| доктринер - мн. доктринери, м. Човек, който безрезервно следва определена доктрина, без да се съобразява с условията в действителността. // пр... |
| донесение - мн. донесения, ср. 1. Служебно съобщение в устна или писмена форма, което е отправено към висшестоящите. Правя донесение. 2. Донос... |