--------- - Намерени са 4183 думи от търсенето |
чантаджия - мн. чантаджии, м. 1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник. 2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти. |
чашкодрен - мн. чашкодрени, (два) чашкодрена, м. Храстовидно растение с красив червен плод от четири сраснали кутийки с по едно оранжево зърно... |
челядинка - мн. челядинки, ж. Вид дребна ядлива гъба с жълтеникаво оцветяване. |
чепкам се - чепкаш се, несв. Разг. Карам се за дребни неща. Стига сте се чепкали за нищо. |
червенина - само ед. 1. Качество на червен. Червенината на кръвта. 2. Зачервено място. На ръката му имаше някаква червенина. |
червясвам - червясваш, червясам. Ставам червив. След многото дъждове черешите червясаха. |
чествувам - чествуваш, несв. Чествам. |
четворица - числ. Остар. Четирима мъже или мъже и жени. |
чиракувам - чиракуваш, несв. Остар. Работя като чирак (в 1 знач.). |
читателка - мн. читателки, ж. Жена читател. |
чифтосвам - чифтосваш, несв. и чифтосам, св. какво. Разг. 1. Събирам два предмета, за да образувам чифт. 2. Събирам две противоположни по пол ... |
чорбаджия - мн. чорбаджии, м. 1. Истор. Едър собственик по време на турското робство в България. 2. Разг. Едър собственик, богаташ. 3. Разг. С... |
чуруликам - чуруликаш, несв. 1. За птица — издавам приятни, мелодични звуци. 2. Прен. За човек — Говоря бързо, весело, припряно. |
шамаросам - шамарoсаш, св. - вж. шамаросвам. |
шармантен - шармaнтна, шармaнтно, мн. шармaнтни, прил. Очарователен, пленителен, зашеметяващ. Шармантен парфюм. |
шествувам - шествуваш, несв. Шествам. // същ. шествуване, ср. |
шикалкавя - шикалкавиш, мин. св. шикалкавих, мин. прич. шикалкавил, несв. Разг. Опитвам се да не отговоря, да заобиколя отговора, като говоря ... |
ширвам се - ширваш се, несв. и ширна се, св. Само в трето лице. Разпростирам се нашироко, разкривам се, изглеждам широк. Полето се ширна пред ... |
шайкаджия - мн. шайкаджии, м. Участник в шайка. // прил. шайкаджийски, шайкаджийска, шайкаджийско, мн. шайкаджийски. // същ. шайкаджийство, ср... |
шамандура - мн. шамандури, ж. 1.Кух съд, обикн. метален, който се прикрепва с верига към дъното на море или река, за да показва опасно място, ... |