| ------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
|---|
| жесток - жестока, жестоко, мн. жестоки, прил. 1. Който не проявява или не притежава милост, жалост, състрадание; безпощаден, безчовечен. Мн... |
| живост - живостта, само ед., ж. Подвижност, пъргавина, бодрост; изразителност. Живост на движенията. Живост на погледа. |
| жиголо - мн. жигола, ср. Любовник, обикн. на по-възрастна от него жена, срещу заплащане или издръжка. |
| жоржет - само ед. Тънък, лек плат от вълна, памук или коприна с грапава повърхност. // прил. жоржетен, жоржетена, жоржетено, мн. жоржетени. |
| звуко- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до звук или който се състои от звукове, напр. звукозапис, звукоизол... |
| звуков - звукова, звуково, мн. звукови, прил. 1. Който се отнася до звук. Звукова честота. 2. Който се състои от звуци. Звуков сигнал. |
| злобен - злобна, злобно, мн. злобни, прил. 1. Който по характер е недоброжелателен, злостен. Много е злобен, не обича никого. 2. Който съдъ... |
| злобея - злобееш, мин. св. злобях, мин. прич. зло-бял, несв. Изпитвам или проявявам злоба, обикн. с думи. Стига си злобял! |
| зловещ - зловеща, зловещо, мн. зловещи, прил. Който предвещава зло, всява страх, ужас. Зловещ замък. Зловещ вик. // нареч. зловещо. |
| злодей - злодеят, злодея, мн. злодеи, м. Човек, който съзнателно върши злодеяния; престъпник. // прил. злодейски, злодейска, злодейско, мн.... |
| зоолог - мн. зоолози, м. Специалист по зоология. |
| зорлем - нареч. Разг. Насила, едвам; с трудност. |
| зяпльо - мн. зяпльовци, м. Пренебр. Човек, който по характер се зазяпва, заглежда се безцелно по различни неща. |
| индиго - мн. индига, ср. 1. Само ед. Тропически храст, от чийто сок се получава тъмносиня боя. 2. Само ед. Боята, получена от този храст. 3... |
| изброя - изброиш, мин. св. изброих, мин. прич. изброил, св. — вж. изброявам. |
| извозя - извозиш, мин. св. извозих, мин. прич. извозил, св. — вж. извозвам. |
| изгоня - изгониш, мин. св. изгоних, мин. прич. изгонил, св. — вж. изгонвам. |
| изгоря - изгориш, мин. св. изгорях, мин. прич. изгорял, св. — вж. изгарям. |
| изедно - нареч. 1. Заедно, съвместно. Двата шева вървят изедно. Ръкавите се кроят изедно. 2. Заедно, едновременно. Дойдоха всички изедно. И... |
| изколя - изколиш, мин. св. изклах, мин. прич. изклал, св. — вж. изколвам. |