| ------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
|---|
| жизнен - жизнена, жизнено, мн. жизнени, прил. 1. Който поддържа живота. Жизнен сок. Жизнени процеси. 2. Който се отнася до живота; житейски... |
| жилище - мн. жилища, ср. 1. Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент. Строя си жилище. 2. Място, пригодено за живеене. Правя ... |
| житиен - житийна, житийно, мн. житийни, прил. Който е свързан с житие (в 1 знач.). Житийна литература. |
| жребец - мн. жребци, (два) жребеца, м. 1. Породист кон за разплод. Купиха жребци от скъпа порода. 2. Буен млад кон за езда. Възседна белия ... |
| жребий - жребият, жребия, мн. жребии, (два) жребия, м. 1. Условен знак за хвърляне или изтегляне измежду много други еднакви с него при спо... |
| жребче - мн. жребчета, ср. Малкото на кобила. |
| зевзек - мн. зевзеци, м. Човек, който обича да се шегува, да разсмива, да се развлича с другите. |
| зелник - мн. зелници, (два) зелника, м. Баница със зеле. |
| землен - землена, землено, мн. землени, прил. 1. Който се отнася до земята като средство за производство. Землени участъци. 2. Който е от п... |
| земляк - мн. земляци, м. Отношение на един човек към друг, с когото са от един край, но само когато са извън него. Ние сме земляци и тук по... |
| зенгия - мн. зенгии, ж. Диал. Стреме. |
| зехтин - само ед. Масло, добивано от маслини; дървено масло. |
| змийче - мн. змийчета, ср. Малка змия. |
| зрение - само ед. 1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина. 2. С... |
| зрител - зрителят, зрителя, мн. зрители, м. Човек, който гледа, наблюдава представление, състезание или случайни сцени, случки. Залата е пъ... |
| инсект - мн. инсекти, м. Насекомо. |
| иглест - иглеста, иглесто, мн. иглести, прил. Който по форма е подобен на игла. Иглести листа. Иглести кули. |
| игрище - мн. игрища, ср. Оградено, снабдено със съоръжения място за спортна игра. Игрище за волейбол. |
| избеля - избелиш, мин. св. избелих, мин. прич. избелил, св. — вж. избелвам. |
| избеся - избесиш, мин. св. избесих, мин. прич. избесил. св. — вж. избесвам. |