| ------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
|---|
| чердже - , мн. черджета, ср. Малка черга (в 1 знач.), обикн. за под. |
| чревен - чревна, чревно, мн. чревни, прил. Който се отнася до черва. Чревно разстройство. |
| чейндж - чейнджът, чейнджа, само ед., м. Обмяна, смяна (обикн. на валута). Правя чейндж. Занимавам се с чейндж. |
| челист - мн. челисти, м. Музикант, който свири на чело. |
| челник - мн. челници, м. Остар. Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи. |
| челюст - челюстта, мн. челюсти, ж. 1. Лицева кост, върху която са подредени зъбите. 2. Прен. Зъбна протеза - пластина с подредени на нея ис... |
| чемшир - мн. чемшири, (два) чемшира, м. Чимшир.//прил. чемширен. |
| ченгел - мн. ченгели, (два) ченгела, м. Желязна пръчка с куки в двата края. |
| чепици - чепик, м. Разг. Обувки. Купих си нови чепици. // същ.умал. чепички само мн. • Къде го стяга чепикът. Разг. Какво го притеснява. |
| червей - червеят, червея, мн. червеи, (два) червея. 1. Малко продълговато мекотело животно, което се придвижва чрез пълзене. Плодови червеи... |
| червен - червена, червено, мн. червени, прил. 1. Който има цвят на кръв. Червена рокля. Червено вино. 2. Който се отнася до комунистическит... |
| червив - червива, червиво, мн. червиви, прил. В който има червеи. Червива ябълка. • Червив с пари. Разг. Много богат. |
| черкез - мн. черкези, м. Истор. Лице от кавказка народност, тероризирала българското население по време на турското робство. // прил. черке... |
| чернея - чернееш, мин. св. чернях, чернял, несв. 1. Забелязвам се, изпъквам с черния си цвят. 2. Ставам черен. 3. Прен. Страдам. |
| чертеж - мн. чертежи, (два) чертежа, м. Изображение на нещо в една плоскост с черти. Чертеж на машинна част. // прил. чертежен, чертежна, ч... |
| честен - честна, честно, мн. честни, прил. 1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж. 2. Който изразява такива качества.... |
| честит - честита, честито, мн. честити, прил. 1. Остар. Щастлив. Честито семейство. Царю честити! 2. При поздрави и благопожелания — да нос... |
| четене - мн. четения, ср. 1. Само ед. Учебен предмет в началните класове за получаване на първи умения да се чете. Учим четене и писане. 2.... |
| четник - мн. четници, м. Участник в чета. // прил. четнически. |
| чинели - само мн. Ударен музикален инструмент — два метални диска, които се удрят един о друг и издават рязък звънлив звук. |