| ------ - Намерени са 4467 думи от търсенето |
|---|
| подлог - мн. подлози, (два) подлога, м. Спец. В езикознанието — главна част на изречението, която означава глаголното лице. // прил. подлож... |
| подмия - подмиеш, мин. св. подмих, мин. прич. подмил, св. — вж. подмивам. |
| подмол - мн. подмоли, (два) подмола, м. Дупка под камък в река или под брега. |
| поднос - мн. подноси, (два) подноса, м. Плосък разлат съд, който служи за сервиране; табла. |
| подпис - мн. подписи, (два) подписа, м. Собственоръчно написано име или знак за името, който обикновено съдържа инициалните букви. |
| подрия - подриеш, мин. св. подрих, мин. прич. подрил, св. — вж. подривам. |
| подтик - мн. подтици (два) подтика, м. Причина за задействането на човек; подбуда, импулс. |
| подшия - подшиеш, мин. св. подших, мин. прич. подшил, св. — вж. подшивам. |
| поезия - мн. поезии, ж. 1. Само ед. Един от литературните родове, заедно с проза и драма. 2. Само ед. Художествено творчество в мерена реч,... |
| поживя - поживиш, мин. св. поживих, мин. прич. поживил, св. — вж. поживям. |
| позоря - позориш, мин. св. позорих, мин. прич. позорил, несв.; кого/какво. Унижавам, оскърбявам, безчестя. — позоря се. Опетнявам се, покри... |
| позьор - мн. позьори, м. Човек, който обича да се преструва, да заема поза (във 2 знач.). // същ. позьорство, ср. |
| поклон - мн. поклони, (два) поклона, м. Ритуално навеждане на главата или на горната част от тялото в знак на уважение, покорство. |
| покоен - покойна, покойно, мн. покойни, прил. Който е починал, умрял. |
| покоря - покориш, мин. св. покорих, мин. прич. покорил, св. — вж. покорявам. |
| покося - покосиш, мин. св. покосих, мин. прич. покосил, св. — вж. покосявам. |
| покрия - покриеш, мин. св. покрих, мин. прич. покрил, св. — вж. покривам. |
| покров - мн. покрови, (два) покрова, м. 1. Плат, с който покриват мъртвец; саван, 2. В поезията — покривка, покривало. Снежен покров. |
| полеви - полева, полево, лш. полеви. Спец. Който е свързан с бойно поле. |
| полетя - полетиш, мин. св. полетях, мин. прич. полетял, св. — вж. полетявам. |