| -------- - Намерени са 4860 думи от търсенето | 
|---|
| формалин - само ед. Спец. Силно дезинфекциращо средство, използвано в морга, при съхраняване на части от тяло или на цяло тяло на животно в с... | 
| формирам - формираш, несв. и св. 1. Кого/какво. Придавам форма, завършеност; изграждам, оформям. Формирам характер. Формирам личност. 2. Какв... | 
| форсирам - форсираш, несв. и св. 1. Какво. Предизвиквам по-бързо задвижване. Форсирам колата. 2. Какво/кого. Подтиквам към по-бързо извършван... | 
| фотограф - мн. фотографи, м. Човек, който професионално се занимава с фотография (в 1 знач.). | 
| фрагмент - мн. фрагменти, (два) фрагмента, м. 1. Откъс, част, детайл от литературно, научно, публицистично и др. писмено съчинение или от про... | 
| фрактура - само ед. Спец. В медицината — счупване на кост. | 
| франзела - мн. франзели, ж. Продълговат, обикн. тънък бял хляб. Хрупкава франзела. | 
| фрапирам - фрапираш, несв. и св.кого. Правя много силно впечатление, изненадвам силно; смайвам, поразявам. | 
| фризирам - фризираш, несв. и св.; кого/какво. Правя фризура. Фризирам коса. — фризирам се. Правя си фризура. | 
| фукам се - фукаш се, несв. Разг. Хваля се, самоизтъквам се пред другите с нещо. Фукат се, че са си купили скъпа кола. | 
| халосвам - халосваш, несв. и халосам, св.; кого/какво. Разг. Удрям, блъсвам, хаквам. Халоса я по главата и тя падна. - халосвам се/халосам се... | 
| хиромант - мн. хироманти, м. Човек, който се занимава с хиромантия. | 
| хаджийка - мн. хаджийки, ж. Жена хаджия. | 
| хайдутин - мн. хайдути, м. 1. Истор. По време на турското робство — народен закрилник, който се крие в гората. 2. Остар. Разбойник, хайдук. /... | 
| хайлазин - мн. хайлази, м. Хайлаз. | 
| хамелеон - мн. хамелеони, (два) хамелеона, м. 1. Тропически гущер, който променя цвета си, приспособявайки го към околната среда. 2. Прен. Чо... | 
| хаотичен - хаотична, хаотично, мн. хаотични, прил. Който е в хаос; объркан, безреден, безразборен. Хаотични мисли. // нареч. хаотично. // същ... | 
| характер - мн. характери, (два) характера, м. 1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. ... | 
| харесвам - харесваш, несв. и харесам, св. 1. Какво/кого. Изпитвам естетическа наслада, удоволствие, радост, защото отговаря на моя вкус и на ... | 
| харизвам - харизваш, несв. и харижа, св.; какво, на кого. Разг. Давам безвъзмездно; подарявам. Ако го искаш, направо ще ти го харижа. |