| ----у-- - Намерени са 126 думи от търсенето |
|---|
| костуем - костуема, костуемо, мн. костуеми, прил. • Костуема цена. Цената, образувана от производствените разходи, без печалбата. |
| обслужа - обслужиш, мин. св. обслужих, мин. прич. обслужил, св. — вж. обслужвам. |
| изсмуча - изсмучеш, мин. св. изсмуках, мин. прич. изсмукал, св. — вж. изсмуквам. |
| капсула - мн. капсули, ж. 1. Възпламенител на заряд в патрон, снаряд и др. 2. Всяко приспособление с цилиндрична или кръгла форма, затварящо... |
| карауля - караулиш, мин. св. караулих, мин. прич. караулил, несв. Давам караул. |
| клисура - мн. клисури, ж. Тесен планински проход, дефиле. Минавам през клисурата. |
| кратуна - мн. кратуни, ж. 1. Растение от рода на тиквите с кух кръгъл плод с удължена опашка. 2. Остар. Сухият плод на това растение, изряза... |
| култура - мн. култури, ж. 1. Само ед. Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Д... |
| ластуна - мн. ластуни, ж. Ластун. |
| маймуна - мн. маймуни, ж. 1. Бозайник, който е най-близо по своето анатомично устройство до човека. 2. Прен. Човек, който подражава на други... |
| мензура - мн. мензури, ж. Градуиран аптекарски или лабораторен съд за измерване на течности или газове. |
| мушмула - мн. мушмули, ж. Храстовидно дърво с кафеникави плодове и самите плодове, които се ядат, след като омекнат. |
| наизуст - нареч. 1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст. 2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите. |
| набруля - набрулиш, мин. св. набрулих, мин. прич. набрулил, св. — вж. набрулвам. |
| нагрубя - нагрубиш, мин. св. нагрубих, мин. прич. нагрубил, св. -— вж. нагрубявам. |
| наслука - нареч. 1. Както се случи, случайно. Позвъних наслуки на дясната врата. 2. Без план, без посока. Тръгнах наслука из града. |
| наслуки - нареч. — вж. наслука. |
| натруфя - натруфиш, мин. св. натруфих, мин. прич. натруфил, св. — вж. натруфям. |
| нахлузя - нахлузиш, мин. св., нахлузих, мин. прич. нахлузил, св. — вж. нахлузвам. |
| нахлупя - нахлупиш, мин. св. нахлупих, мин. прич. нахлупил, св. — вж. нахлупвам. |