----с--- - Намерени са 227 думи от търсенето |
устискам - устискаш, св. — вж. устисквам. |
фашистка - мн. фашистки, ж. Жена фашист. |
халосвам - халосваш, несв. и халосам, св.; кого/какво. Разг. Удрям, блъсвам, хаквам. Халоса я по главата и тя падна. - халосвам се/халосам се... |
харесвам - харесваш, несв. и харесам, св. 1. Какво/кого. Изпитвам естетическа наслада, удоволствие, радост, защото отговаря на моя вкус и на ... |
хористка - мн. хористки, ж. Жена хорист. |
чарлстон - мн. чарлстони, (два) чaрлстона, м.
1. Много бърз негърски танц.
2. Музиката за такъв танц. Оркестърът свиреше чарлстон.
3. ... |
часослов - мн. часослови, (два) часослова. м. Спец. Църковна книга с молитви за различни часове на денонощието. |
шиносвам - шиносваш, шиносам. Поставям шина (в 1 знач.). |
осмостен - мн. осмостени, м. Геометрическо тяло, оградено с осем стени. |
охолство - само ед. Задоволство, изобилие от материални блага, богатство. |
перископ - мн. перископи, (два) перископа, м. Оптически уред за наблюдение на обекти, които не се виждат директно, от укритие, подводница и д... |
пиростия - мн. пиростии, ж. Железен триножник или четириножник, върху който се поставят съдове в огнището. |
пиянство - мн. пиянства, ср. 1. Прекомерно пиене на алкохолни напитки. 2. Опиянение. |
побеснея - побеснееш, мин. св. побеснях, мин. прич. побеснял, се. — вж. побеснявам. |
подостря - подостриш, мин. св. подострих, мин. прич. подострил, св. — вж. подострям. |
помислям - помисляш, несв. и помисля, св. 1. Мисля определено време. Трябва да помисля. 2. Внезапно ми идва някаква мисъл в ума; струва ми се... |
потисник - мн. потисници, м. Този, който потиска (в 1 знач.). // прил. потиснически, потисническа, потисническо, мн. потиснически. Потисничес... |
предстоя - предстоиш, мин. св. предстоях, мин. прич. предстоял, несв. Само в трето лице. Трябва да стане, очаква се да стане. Предстои им сва... |
режисьор - мн. режисьори, м. Човек, който ръководи реализирането на някаква театрална постановка, филм, телевизионно предаване и др. под. // ... |
свойство - мн. свойства, ср. Отличителен признак, белег. Физически свойства на телата. |