----о- - Намерени са 326 думи от търсенето |
бастон - мн. бастони, (два) бастона.Остар. Бастун. |
благо- - Първа съставна част на сложни думи със значение:1. Добър, напр. благовъзпитан. благодетелен, благодеяние, благонадежден, благоразу... |
буржоа - мн. буржоа.Лице, което е от буржоазиата. |
бангоз - (нгр. mpanxos от ит. banco 'пейка')Диал. Пейка на лодка. |
баркод - (англ. barcode)Търг. Маркиран с линии и цифри участък върху опаковката на стока с код за автоматична идентификация на производител... |
вальор - само ед.Спец. В банковото дело — датата, от която започва да тече лихва по банкова сметка. |
вантоз - (фр. ventose по лат. ventosus 'ветровит')Ист. Шестият месец от френския революционен календар (19.II.- 20.III.). |
газьол - само ед.Течно гориво за дизелови двигатели, което се получава чрез пряка дестилация на петрол. |
галфон - мн. галфони, м.Разг. Пренебр. Тъп невъзприемчив човек; тъпак, хапльо. |
гарсон - мн. гарсони, м. Остар.1. Момче — прислужник в хотел.2. Келнер. |
глагол - мн. глаголи, (два) глагола, м.Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет.// прил. гла... |
Гаврош - (фр. Gavroche, герой от романа „Клетниците" на Виктор Юго)Прен. Уличен хлапак. |
дармон - мн. дармони, (два) дармона, м. Диал. Решето с едри дупки. |
диалог - мн. диалози, (два) диалога, м. 1. Разговор между две лица или между група хора. 2. Спец. В литературата — разговор между действащи... |
дракон - мн. дракони, (два) дракона, м. 1. Митологично чудовище — крилат люспест змей, обикн. с няколко глави, през които издишва огън, и с... |
еталон - мн. еталони, (два) еталона, м. Образец, модел; мерило за сравнение. Това може да служи като еталон. // прил. еталонен, еталонна, е... |
ешафод - мн. ешафоди, (два) ешафода, м. Истор. Издигната на публично място площадка, на която се изпълнявали смъртни присъди. |
жаргон - само ед. 1. Спец. Говор на социална група (ученици, войници), отличаващ се с експресивни думи и изрази — чужди, диалектни, новообр... |
застоя - застоиш, мин. св. застоях, мин. прич. застоял, св. - вж. застоявам. |
затвор - мн. затвори, (два) затвора, м. 1. Спец. Механизъм в огнестрелно оръжие, затварящ задната част на цевта, в която се поставя патрон,... |